От другата страна

В последните двадесет дни се опитвам да се абстрахирам от нажежената политическа обстановка, от уличните шествия и купищата искания от протестите. Стремя се да се въздържа от изказвания, които могат да бъдат разбрани като крайни и да остана настрана като уважа мнението на всеки един, който не се притеснява да го изрази гласно или пък само с присъствието си. Това се оказа непосилно за мен. Вероятно щях да издържа на самоналоженото си мълчание по темата ако всеки се бе, поне от части, опитал да не угнетява и обременява с оценките си виртуалното и медийно пространство. В отделни моменти ми се искаше да прекъсна всякаква връзка със социланите мрежи, да не включвам телевизора, но се замислих, какво ми остава- времето, което искам да прекарам разтоварващо пред телевизора или компютъра, да се лиша от това, в такъв случай по-добре да споделя и своите възгледи за народното недоволство.

Бих искала първо да изкажа възхищението си от вскички тези, които не се притесняват да изразят или демонстрират какво мислят. И до тук с възхищението ми. Не се сещам за второ нещо, което да породи в мен положителни чувства от цялата тази гласност. В конкретния случй- много шум за нищо. Чуваме много гласове, които за жалост обаче нищо не казват, чува се и лай, но и пък при него не може да се долови членоразделна реч. Най-вече се чуват свирките за по пет лева. Има и повей на лек, ефирен вятър от знамена. Детски ръчички държат балончета, вият се кръшни хора. В последните дни се предлагаше и черно кафе с неподправена салата. Подобни шествия не се ли наричаха манифестация?!? Това е може би най-дългият сбор, на който София става свидетел. Догодина пак, дано не забравим. Но този път нека има повече пъстрота- захарен памук и блъскащи колички.

Не разбирам кому е нужна тази показност и изразена злоба, агресия и омраза. Не разбирам и тези мили майки, завели мъничките си дечица, за да ги учат на правилен, български език, на прилични фрази и обич към ближния. Толкова нравствена красота на едно място...Как да се въздържа от удивление?!?

Не разбирам какво се цели. Сваляне на новоизбраното правителство? Добре, какво следва обаче? Нови избори? Добре, а резултатът. Същият? Добре, каква беше целта на вашия „симпатичен” протест? Безцелна? Вече разбирам...

Не разбирам искането за нови лица в политиката. Кои ще да са тези лица? Вероятно някои от музикантите или артистите, които си дават кръвта в името на неясната кауза или позабравените личности, които видяха в протестите удобен момент за реклама на отдавна неприсъстващите им физиономии в обществения живот?   

Не разбирам и ролята на медиите в цялата тази постановка. Не трябваше ли събитията да се отразяват обективно? От тридесет минути новини, петнадесет от тях- ефирно време за вече не актуалния протест, важното е да са на гребена на новината, макар и тя вече да не е такава. Не ми е ясна идеята на всеки гост в развлекателно предаване да му бъде задаван въпросът „Участвахте ли в протестите?” или „какво мислите за протестите?” Това повече ми заприличва на въпроса „Ти изяде ли си супичката днес?” Какво ако не сме участвали в протестите? Това ни прави по-малко българи или по-малко волеви? Не мисля, че медиите запазиха безпристрастността си, която се очакваше от тях, но след като три години и половина лижеха нечии задници, сега се видяха свободни и като куче на каишка се отприщиха да скачат по жълтите павета и да показват събитията такива, каквито им се искаше да видят.

Не разбирам и тази част от протестта, в която на него са всички интелигентни и мислещи за бъдещето на България хора. Какви тогава са останалите хора от страната, които всеки ден ходят на работа, трудят се и изпълняват гражданския си дълг по съвест? Те са глупците в тази история? Не, те са тези, които не се обиждат от лумпенско категоризиране, те са тези, за които кафето е десетминутна наслада сутринта, а не целодневна пародия на гражданска позиция.

Хората, които не споделят идеята на протеста са боклуци? Не, те са тези, които отварят речника и търсят понятието „лумпен” и разбират, че всъщност целодневното пиене на кафе не е нищо друго освен точното значение на тази дума- хора, които безделничат и живеят на гърба на другите. Тези хора които са наречени боклуци и които не са на протеста, минават след интелигентните протестиращи и почистват боклука след тях.

Нови политически формации в парламента след падане на четири процентовата граница? Какво пък толкова, защо да няма още десетина партийки, които да взимат субсидии и да си мълчат по парламентарните скамейки, защото по двама представители от всяка малка партийка, те неминуемо ще бъдат погълнати от големите партии.

Колко много въпроси! Целта ми не е да се отговори на въпосите. Целта е по-скоро да кажа, аз не съм боклук, аз съм достатъчно интелигентен и здравомислещ човек, който не желае да става част от цялата тази обществена злоба и не желая да бъде про-тествана.