"Българи от старо време" за нови българи

Повече от месец емоционално се подготвям за представлението ”Българи от старо време” в Музикалния театър, София. Главните роли се изпълняват от Руслан Мъйнов и Стефан Рядков, както и от изключителните артисти Катерина Тупарова, Пеньо Пирозов и Александър Мутафчийски. Дългоочакваият ден настъпи и макар да беше съпроводен с проливен дъжд, който стана причина за неприятни задръствания, успяхме на време да влезем в залата и да заемем местата си най-отпред, близо до сцената, до оркетъра, до артистите и до тяхното стихийно изпълнение.

Диригентът се покланя, размахва ръце и музиката зазвучава. На сцената се появява огромна завеса, на която се отразява българското село, българският град от възрожденски времена. Цялата онази омая на старите къщи с бели зидове, на дървените стрехи и прозорци, на зелените градини и китните овошки заиграва пред зрителите. Следва дъх на възхита от гиздавия декор и цветните костюми, всичко е като пролетен пейзаж. Истинската еуфория настъпва, когато на сцената се появява в целия си блясък Руслан Мъйнов в ролята на Хаджи Генчо. И започва един смях, едно превиване и сълзи от захлас.

Няма да се впускам в разяснения на сюжетната линия, тя тук не е основният акцент. Водещи са талантът и изкусните умения на артистите да пресъздадат една отминала епоха, но и да задържат вниманието на зрителя с вплетени елементи от актуални, медийни теми.

Един талант обаче не е достатъчен и моментално се появява вторият главен персонаж- героят на Стефан Рядков- дядо Либен. Не е нужно да се замислям и веднага става ясно, че предстои сблъсък, разбиващ, разтърсващ, размазващ сблъсък. От смях...Очите им играят, сякаш са се сляли с ролите си. Гледам и си мисля, това е талант, рядък и неподражаем талант, даден от Господ.

Това не е представление, това е спектакъл, грандиозен спектакъл, вплел в себе си, музика, игра, танци, включително и народни, и многцветни багри в декора, костюмите и усмивките на всеки артист на сцената. Кулминацията определено дойде с танцовото изпълнение на НФА ”Филип Кутев” и ДМТ ”Ст. Македонски”. Танцьорите се носеха вихрено по сцената, не стъпваха, а летяха. Истинска танцова магия. Възхищавам се на тези хора, които с толкова енергия и емоция успяват да превърнат сивия ни ден в една вихрушка от смях и настроение. 

Във филма ”Хубава жена” се казва, че операта е за всеки, или я заобикваш за цял живот или се научаваш да я цениш. ”Българи от старо време” е една смесица от българщина, опера, хореография, актьорско присъствие и много емоция. Може би Руслан и Стефан са черният и червен пипер на манджата, а защо не и целият буркан със сол, те са стихийно бедствие, което трябва да ни застигне. Те са онзи завършек на дъждовния ден, който да ни покаже къде се е скрило слънцето.