Работилничка за красота

Фризьорският салон на Маца е посещаван от каймака на града. Няма уважавана себе си лейди, която да не е чувала за него. Поради тази причина салонът носи краткото, но пълнозначно име „При Маца”. Някои невежи биха казали, че името е малко кръчмарско, но всеки знае, „При Маца” е работилница за илюзии и красота. За някои- илюзии, че след тричасов престой са разкрасени до неузнаваемост, за други- блян към естетика. Във всеки случай работилницата за илюзии и красота трансформира за добро или за лошо.

Вчера бях при Маца. Тричасови процедури нямаше, но и малкото, на което станах свидетел беше достатъчно, за да заключа, че се числя към съсловието на невежите.

В салона влезе руса дама със силно подчертани мигли. Сините й очи блестяха под напластените с черно мигли. Закръглените й бузки изпъваха светлото лице. Казваше се Дорчето.

Дорчето поде разговор за малкия си питомник на име Ръсти. Дорчето се тресеше от притеснение за настъпващата зима и факта, че Ръсти все още няма зимно елече. Не било толкова лесно да се облече кученце. Особено, когато е с характер и не обича дрешки с ръкавчета. За вечерните разходки в парка купила светеща каишка.

Дорчето имаше и други вълнения. Косата й падала. Дали от времето, дали от изтощение. Препоръчаха й конски шампоан. Дорчето обаче не е животно, тя не може да приеме да третира себе си, пък било то и само косата си като животно.

Затова тази мила дама, изпълнена с любов към живтоните и най-вече към своя външен вид редовно посещава Маца. Така не й се налага да си купува конски шампоан. Маца я преобразява в истинска, сияеща звезда.

Постепенно салонът се изпълни с прииждащи дами, все мераклийки в преследване на красотата.

Верчето например имаше запазен час за мигли. По тази точка в дневния ред се оказах доста неподготвена. Това било тренд. Изкуствени мигли, които да подчертаят погледа. Е, в повечето случаи по мое скромно мнение си остават изкуствени. Верчето обаче има жизнена нужда от мигли. Те й дават усешане за Барби в свят на Кеновци. След Верчето влезе Танчето. Също с жизнена нужда от мигли. Особено след като й се наложило зад граница да ги махне със собствените си ръце. Сега се чувствала осакатена без дългите мигли.

Дойде и моят ред. Почувствах неудобство да потвърдя от колко дълго не съм посещавала фризьор, защото тези дами са от друго измерение. В техния свят е осъдително да не идеш при Маца поне веднъж седмично.  Докато седях на фризьорския стол влезе Ленчето. Жена в предпенсионна възраст, но поддържана. Със сериозно подчертан поглед в черно. Не за внушение, а моливът е оставил силна следа. Косата драстично констратираше на погледа. От черни очи до перхидролено сиви коси, свити на кок. Ленчето беше следващата и докато аз се готвех да изляза с периферно зрение видях как тя развърза кока и косата не помръдна. Остана така, както беше вързана. Ленчето помоли за четка и о, боже...Ако Дорчето имаше задръжки да третира косата си като конска опашка, то Ленчето не страдаше от тези предразсъдъци и с резки напъни разрезваше топката коса на главата си с четка за разресване на конска грива.

Защо споделям всичко това? Всеки има нужда от илюзии и мечти. Всеки гони красотата, някои я надминават, други просто не я догонват. Копнежът по красиво остава. Знаете, истински красивото е невидимо за очите. Интерпретацията е свободна.