Стефан Данаилов и „Романът на моя живот”- официално представяне в Народния театър

9-ти декември е рожден ден на много хора. Един от тях е Мастър. Един от тях е Стефан Данаилов. На своята 75-та годишнина бе представена и неговата автобиографична книга „Романът на моя живот” по грандиозен и единствен по рода си начин в Народния театър.

Съвсем случайно и неочаквано точно преди самото представяне получих покана за него. За миг дори не се поколебах да я приема и да отида. Това е като сбъдната мечта- да отпразнуваш рождения ден на един Голям и Велик българин, който със своето творчество, идеи и приятелство е вдъхвал сила, пораждал е възхита поколения наред.

Стефан Данаилов е само един и само по един изумителен начин може да се представи живота му. Една книга не е достатъчна, едно интервю или разказ не са изчерпателни, но едно преживяване и съпреживяване е много повече! Представянето на книгата му беше поднесеено много нестандартно, което беше изненада и за самия Мастър.

Още с прекрачване прага на Народния театър се усети силното присъствие на значими лица от българската интелифенция- културни дейци, цяло актьорско съсловие от студенти до заслужили артисти, политически фигури. Българската аристокрация беше удостоила с почит Стефан Данаилов.

На първи балкон централните места се заемаха от президента на Република България Румен Радев и спругата му, до него седяха Симеон Сакскобургготски, презнидентът Георги Първанов (2002-2012), кметът на София Йорданка Фъндъкова, Сергей Станишев, Вежди Рашидов, Цвета Караянчева и др.

Първите редове пред сцената бяха отделени за студенти на Стефан Данаилов. По-задните редове бяха, както за политически фигури така и за популярни имена от театъра и киното.

Истинска еуфория настана, когато Стефан Данаилов влезе в залата. Всички гости станаха на крака и бурно аплодираха. Той зае своето място в публиката. Беше време да започне представянето. Като за начало с класическа музика, последвано от енергично изпълнение на Виво Монтана.

На сцената излезе Мариус Донкин с прочувствена реч, в която запомнящи за мен се оказаха пожеланията към Стефан Данаилов- „Бъди Здрав! Здрав! Здрав!” и завършекът „Обичам те!”

Последва пролог, представен от един от водещите актьори в телевизионния и кинодублаж. Детските години бяха представени от Сашо Кадиев и Башар Рахал. Четейки редове от книгата, те играеха с телата си, с гласа си и ни пренасяха там, назад в годините, сякаш сме свидетели. Като на кино.

Истински смях настана и в последвалите разкази за казармата и първите стъпки в киното като популярен в цяла България актьор. Представени бяха от Владимир Карамфилов- Въргала, Дарин Ангелов и Евгени Будинов.
Между историите се вмъкваше песен или танц в изпълнение на Самия Ламбо, излъчвано на голям екран от сцената, кадри от негови незабравими участия в телевизионни празнични продукции. Зрелите години бяха поверени на Ненчо Илчев, който разсмя публиката с историята за Димитровската награда и последвалото прочувствено слово, представено от Силвия Лулчева. Историята, разказана от нея бе личното и семейството за Стефан Данаилов. Тук дори и професионализмът не й помогна да не изрази емоциите си. Разплака се...

Както след всяко зло идва нещо добре, след този момент на тъга последва песен в изпълнение на трима студенти на Мастъра- „Светът е за двама”.

Стефан Данаилов, тази скала в бурното море, наречено България, се изправи и поднесе благодарности към хората, участвали в създаването на книгата. По своему благ и весел си спомни за предишните годишнини и с чувството си за хумор си обеща още такива.  Министър Банов награди Стефан Данаилов с орден Златен век, и както сам той каза, тъй като Стефан обичал да го награждават. Голяма сцена в Народния театър беше на крака и аплодираше Единствения Стефан Данаилов! 

За финал имаше поздравителна картичка в изпълнение на неговите студенти. Солисти бяха Дарин и Деян Ангелови. Накрая извикаха многократно „Мастър!”, а публиката не спираше да аплодира.

За мен беше чест да съм там, да преживеч това щастие. Докато се прибирах към къщи си мислех, какво е щастие? Едно емоционално преживяване, което те кара да летиш, да искаш да споделиш това силно вълнение с целия свят. Е, аз го изживях и искам да споделя вълнението си с всички, защото Стефан Данаилов заслужава тази народна обич!