неделя, 31 октомври 2010 г.

Плевен е там, където има поне един плевенчанин




”Плевен- град на мойте детски дни,
Плевен- град на моите мечти...
Плевен, ти си малък райски кът,
дал на всеки пътник ти подслон.
Аз при теб се връщам всеки път,
за да намеря своя дом”
Плевен е дал детство и мечти на много знаменити българи, които са прославили България по цял свят. Такива са великите Емил Димитров, Гена Димитрова, проф. Светлин Русев, Тереза Маринова, Детелин Далаклиев, Стоян Заимов, Ячо Хлебаров, Катя Попова, проф. Григор Горчев, Слави Трифонов, Спенс, Любо (по- известен като Любо от група ТЕ),  Пламен Гетов, Цветан Антов и др.
Плевен е дал детство и мечти и на мен, дал е всичко онова, което ме е изградило като личност и бих искала да споделя с вас какво е да си израсъл в града на тази мечтателност.  Една неугасваща искра на красота и жизненост има в този град. Има един цитат за оперната музика: ”Или я заобикваш за цял живот, или поне се научаваш да я цениш!”. Плевен е повече от опера, защото попаднали тук, оставяте част от себе си завинаги в нашия град.
Плевен е град с история, в който цари дух на култура, ерудиция и талант. И всичко това можем да открием във всяко кътче на града. Основно е значението на Плевен  развоя на руско-турската война. Тук на 6-ти май 1869 г. Левски основава първия революционен комитет като поставя началото на  националноосвободителната борба, а години по-късно (10.12. 1887) войските на Осман паша са разгромени край Плевен. Ден след това в града пристига и самият руски император като отсяда в обикновена къща, която по-късно е превърната в къща-музей. В нея Осман Паша предава сабята си на Александър II. В този дом живее и първият военен губернатор на Плевен генерал Скобелев. В чест на това събитие и на 100- годишнината от Освобождението на България от турско владичество е построен един от символите на града ”Панорама-Плевенска епопея 1877 г.”. Това е единственият по рода си паметник на Блаканския полуостров. В света има 33 такива паметника, но Плевенската панорама е една от тези с най-големите размери и е построена по подобие на Бородинската панорама в Москва. Само срещу 3 лв. можете да разгледате експозицията, но задължително с екскурзовод, за да имате възможността да усетите мириса на барут от оръдията, да чуете писъка на летящите куршуми и на ранените войници. В началото ви посрещат огромни картини на руски и български художници, а  след това попадате в реалната възстановка от ленени платна в перспектива, военни каруци, окопи с кал и мъх по тях и изцяло се потапяте в онзи момент от историята. Следващото ниво е диаграма- подобно на панорамата, но без перспектива. Панорамата е разположена в парк, наречен на името на първия губернатор на Плевен- генерал Скобелев.
Плевен има многовековна и богата история. Възниква още в тракийско време на мястото на днешния парк Кайлъка с името Сторгозия, което се запазва и при римляните. След унищожаването му от варварите, бива възстановен от славяните под името Каменец. На север от него e създадено и второ селище, кръстено Плевен (от плевел). По-късно двете населени места се обединяват и за първи път се споменават като Плевен. Паркът Кайлъка е създаден от Генерал– лейтенант Иван Винаров. Разположен е на около 10 хил. дка в карстова долина. Скалите са отвесни и са високи над 20 метра, което предоставя условия за скално катерене. И сега паркът Кайлъка е едно спокойно и приветливо място за отдих. Със своите карстови образувания впечатлява минувачите, а издълбаните образи в скалите и ресторантчетата в изкуствените пещери пораждат въпроса какви ли усилия са коствали на създателите им да превърнат Кайлъка в кътче рай в края на града. Колко от вас са правили сутрешна разгрявка с бягане в парка под тежкото дишане на лъв? В Плевен това е възможно. Един цял квартал и парк се събуждат с величественото ръмжене на лъва Лъки.
И докато все още сме на историческа вълна, тук е моментът да спомена, че в Плевен се намира вторият по големина исторически музей. Сградата, в която се помещава Историческият музей в гр. Плевен, е построена за казарма през 1888 г. Срещу 5 лв. можете да разгледате над 250 хил. експоната от античността, средновековието и новата история на региона. в над 30 зали е събрано едно от най-големите фондови богатства в страната. Наскоро е открита и зала посветена на световно известната оперна певица Гена Димитрова, която е родом от плевенското село Беглеж. Тук ще се насладите на оперната магия във фонетична зала, а погледът ви ще се спре на бляскавите оперни декори и костюми на певицата.
Плевен е известен и като град на музеите. В двора на параклиса ”Св. Георги” през 1907 г. е построен  мавзолеят Вечния огън, където са погребани костите на български, руски, украински, румънски, молдовски, беларуски, финландски войници, дали живота си за свободата на Плевен. Иконостасът в църквата е символът на Плевен и е носител на златен медал на изложбата в Париж през 1906 г.
В Плевен през 1840 г. е създадено и първото девическо училище от Анастасия Димитрова, а през 1919 г. е основан Драматичният театър “Иван Радоев” точно в центъра на пешеходната зона. Интериорът на театъра е в традиционно европейския градски стил от края на ХІХ век. През 1982 г. пък е изграден Воден комплекс, точно в центъра на града с площ от 10 дка, състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан. Водните каскади са залята водна площ над 1 500 кв 2 с над 10 броя водопади, 763 струйници, 47 броя луминисцентни осветителни тела и 122 броя прожектори. Водните огледала са 3 броя с 410 струйници и 36 прожектора. Фонтанът има 312 струйници и 322 прожектора.  Тази гледка вечер е една неповторима магия от вода и цветове, които танцуват в синхрон.
И не само Водната каскада танцува в Плевен, но и танцьорите от Северняшкия ансамбъл, който е създаден през 1959 г. и е един от най-популярните ансамбли, представящи българското фолклорно изкуство както в България, така и по света. Плевен не привлича само с история и архитектура, но и с култура и изкуство. В центъра на града се намира Художествена глаерия ”Колекция дарение Светлин Русев”. Наречена е “Турско-римска баня” поради някои специфични помещения в нея с мавританска архитектура. От 1984 г. е музей на изобразителното изкуство с дарения на творби на родения в Плевен художник Светлин Русев, който е дарил над 400 творби от личната си колекция, представящи Ренесанса, модерното българско изкуство, изкуството на Западна Европа, Индия, Африка и Латинска Америка.  Тук може да видите творби на световно известни художници като Делакроа, Франсиско Гоя, Милет, Пабло Пикасо, Шагал, Салвадор Дали както и на художници от Русия и Румъния. Горещо препоръчвам да изкачите витите стълби на галерията! Друг център на изкуството е галерията ”Илия Бешков”. Тук се съхраняват над 6000 произведения на изкуството. С изключителната си акустика галерията е домакин на различни културни форуми: концерти - на камерни формации от чужбина, страната и музикалната гимназия в града- е отличена с Диплом на Министерството на културата на Република България - 1999 г.
На където и да се обърнете в Плевен, навсякъде погледите ви ще бъдат приковани от красота и творчество. Дори и в хотела в самия център на града ”Ростов” ще се насладите на пропитите с добродетел картини на Светлин Русев. Когато ми задават въпроса от къде съм, винаги с усмивка и гордост отговарям ”от Плевен”. За мен това е достатъчно и многозначително, както и за всеки, който е свързан по един или друг начин с този град. Но за тези, които не познават Плевен, може да погледнат с пренебрежение на тази  гордост, която се възприема като изкуствена за тях. За всички онези, които не са запознати с чара и обаянието на Плевен, се надявам, че този текст е предизвикал желание  да го посетят, за да създадат спомени, нежни впчетления и цел да се върнат повторно в този град на мойто детсвто и мечти!


неделя, 17 октомври 2010 г.

Пазарският дневник на една кифла



19.15ч. на границата с Турция
Петрана (ПепитУ): Мило дневниче, сядам да ти пиша от автобуса навръщане от Одрин. Толкова имам да ти разказвам...С Калоянчо, мъжът ми, дойдохме на екскурзийка, но не успяхме да похарчим всичко, връщаме 400лв. Ма толкова много неща си накупихме... Ох, ще се обадя на кака в Перник да и споделя. Сега звъня:
”Како, како, да ти разказвам какво изживяване беше в Одриииин! И колко много нещица си накупихме, абе жестоко е всичко! Слушай сега да ти разказвам- на баба й взехме една забрадкаааа, ама много хубава, нито прекалено шарена нито много семпла. Ще я видиш, божествена е! А на Мимето! Охх, на Мимето какво костюмче й купихме... Взехме на детето едно костюмче, ама панталонките са такива широки, сещаш ли се? И като му омалее да си ги носи като 7/8-ми. Само ме е яд за едни термо чорапки, едни такива сиви. На баба щяха да й стоят страхотно. Ехх, защо не ги взехме?!? Ааа, Калоянчо ли? Ми той нищо не иска, взехме му само едно пуловерче, ама да ти кажа аз какво си взееех, какоо! Купих си едни лачени ботички, такива чернички, с лачени връхета, ама божественярски! Вярно малко скъпички, 90 лв., но си заслужават. В България няма такива. Да знаеш само колко са яки!!! А пък Калоянчо ми купи пръстенче. Ма то тук цените са по-високи. Грамът на златото е от 50 до 62 лв., но Калоянчо вика да ми вземе пръстенче, нали Кало, хубаво ми стои, нали, Кало?
Како, како, да ти кажа и още какво ми взе Калоянчо. Едни обички, той вика, че били бебешки, щото са с детелинки, ама са жестоки, много нежнички. Ааа, не можеш да говориш ли, како? Добре, ще ти звънна по-късно, че ние сме още на границата и ще се забавим, има проверки. Чао, како! Пак ще ти се обадя!”
20.00ч. все още на границата с Турция
Петрана (ПепитУ): Мило дневниче, продължавам да ти пиша, ма чакай да питам Кало как ми стоят обичките:
”Кало, как са обичките? Много са нежнички, нали, кажи ми,че са страхотни!!! И виж детелинките как трептят. Охх, един ден, ако имам внучка, ей тия обички ще й подаря!
Кало, искаш ли да вземем по едно Транксенче, да се отпуснем малко и после да сме адекватни? Охх, дай ми аз да изпия едно, че тези кокошки до нас не се спряха да говорят. Защо така обиждат Перник? Той е един такъв град, с едни дълги улици... Кокошки!
Искаш ли, Кало, другия път да дойдем с колата? Ей, така, да се пошляем... Писна ми, животът е толкова кратък, а даваме толкова пари за лекарства. Вече знаем къде да паркираме и ще се луняме из улицитеее! Охх, така ми се живее, Кало!!! Я, кака пак звъни.”
20.40ч. и пак на границата с Турция
”Какооо, чакай да ти доразкажа! Ма тук е толкова красиво! Едни чисти улици, подредено навсякъде, едни фонтани по улиците с водичка в тях, како, хората едни интелигентни... По улиците срещнахме едни руснаци и нали знаеш, аз никога не съм знаела руски, ма сега като се отпуснах и думите сами ми идваха на руски и като си го зашпрехах екстра руския... Ходихме в нещо като техен мол, како, ама там едно турско трико, ама качествено ти казвам. При нас в моловете само китайска стока. А то едно лилаво. Лилавото беше моят цвят, не бежово. Мен ме отварят такива цветове, нали Кало? Како, и Калоянчо вика, че ме отварят. Оххх, а да ти кажа какво ядохмееееее! Всички си купуват едни толумби- молумби, а ние пасти. Ма бяха много сладки, божествени ти казвам. Тия тортички още са ми пред очите. Ооо, како, купих си една броеница, такава една червена, жестока. Исках да си я сложа на врата като герданче, ма много й е къса връзката.. Ама божественярска ти казвам. Како, ще затварям, че има раздвижване на границата. Чао!”
 21. 20ч. раздвижване на границата с Турция
Петрана ( ПепитУ): Мило дневниче, пиша ти все още от границата с Турция. Уморих се, толкова емоция днес... Ще си почина малко и пак ще ти пиша. Само да видя къде отиде Калоянчо, че не ми е удобно на тези седалки и искам да се облегна на рамото му.



Всяка прилика с действителни лица не е случайна!

Одрин- на границата между два свята



Понякога съществуват обстоятелства, които ни карат да се замислим, да сме горди, че сме се родили точно в тази географска ширина и нито повече от 200 километра югоизточно от София.
Такова усещане се нагнезди в мен след като изкарахме един забавен и поучителен ден в Одрин.
Това е една търговска мека, която привлича българския турист с изключително ниските си цени на определени продукти и аксесоари за бита. Градът е с богата история, която все още буди любопитството на българския турист, но преди всичко е магнит за търговския му нюх за далавера. Но дали всъщност далаверата е изгодна, това остана неизяснено за мен.
С влизането на турската граница пред погледа ни се откри внушителна бяла джамия, една от многото джамии в региона, и веднага си казах ”Ето, встъпваме в Ориента”. Но това далеч не беше Ориентът, който ни очакваше в самия Одрин.
Първа спирка за туристите беше българската църква ”Св. Георги Победоносец”, която е реставрирана изцяло и миришеше на нови, дъсчени греди. Но по-интересен е пътят до църквата, защото църкви у нас колкото щеш. За да стигнем до християнския дом, трябваше да нагазим в дълбоката кал на одринските улици, трябваше да се сблъскаме с един свят от сръбските филми на Костурица. Малки, схлупени къщурки на един етаж, без двор, без ограда, без полянка. От стълбите направо вкъщи, а прозорците са на такава височина, че можеш да ги използваш за входна врата. По-скоро летни кухни, отколкото домове. Необясним остана и фактът, че къщите имаха гаражи, но улиците бяха толкова тесни, че автомобил с голямо усилие би могъл да бъде паркиран, камо ли да влезе на заден ход в гаража.
Една баба се показа през прозореца, за да се запознае с туристите. Там нямат нужда от интернет, приятелството се случва директо от прозореца. На теб приятелство, на теб игнор и чатът е осъществен.  Следваща спирка беше църквата ”Св.Св. Константин и Елена”. Църква с невероятна градина. Това кътче внесе свежест на деня ни в Одрин. Пред църквата започна и алъшверишът. Турско семейство продаваше ядки. И нашите скромни, български туристки, не виждали ядки през живота си, се втурнаха да купуват на килограм. Оказа се, че ядките са стари и развалени. Далавера нямаше. Следваща крачка в нашия маршрут беше търговският център Kipa. И ако при предишното ми посещение в Турция- в Истанбул, улиците бяха обсипани с плакати и билбордове на Таркан, то сега всеки магазин си имаше рекламен афиш с новия турски идол Каванч. Трябва да му се признае на тоя Мехмед, че е фотогеничен. Нашите скромни лелки и тук се втурнаха през глава да пазаруват. Купиха си тигани, обичали да задушават зеленчуци. На далавера били!
Дойде и редът на архитектурната забележителност джамията Селимие, построена от изкусния архитект Мимар Синан. Това е неговото най- величествено творение. И в действителност архитектурата на това сдание е неописуема. 999 прозореца- нито прекалено малко, нито прекалено много! Но в двора на джамията картината изгуби своето великолепие. В центъра на джамията е построена чешма, на която мъжете си мият краката преди да влязат на молитва. Гледката как тези мъже събуват обувките, после чорапите и подлагат крак да го измият беше покъртителна. А в самата джамия последва следващо покъртително усещане. От един шадраван всеки си налива вода да пие. Върху шадравана са оставени няколко чашки и всеки влязъл, си заплаква чашката и пие от водата. Много хигиенично чувство се породи в мен след мъжките крака и след безброй уста, които чадно пиеха от мръсните чаши!
В музея към самата джамия успяхме да надникнем в историята на Османската империя. Това величие, което е пораждала някога в Европа, сега породи само съжаление, че не сме имали късмета да ни завоюва империя, която да съгради интелигенция и култура, а вместо това сме получили петстотин тъмни години. В една от залите на музея има седящи восъчни фигури на учител и ученици, четящи Корана, с тихо озвучение. И ако филмите на Костурица са комични, тази сцена в музея беше по-скоро демонична.
На улицата правилата за движение се спазват рядко, пешеходната пътека е трудно използваема от пешеходците. Шофьорите просто не ти позволяват да стъпиш на пътеката. И всички тези чаршии със сергии извикват в теб усещането за дълбока провинция, за силна отдалечност от цивилизацията. Турски знамена в редици над чаршиите, образът на Ататюрк те гледа назидателно от всеки малък магазин или кафе, кокошки с пиленца се разхождат необезпокоявани от никого по улиците, пердета по прозорците на къщите с турския полумесец и звезда, всичко това говореше, че никога няма да има Турция в Европа, или поне не наистина, политически може би ще се договорят, но в живота те ще останат  винаги Ориент! В градските тоалетни не беше по-различно от входа на Селимие. Редица от чешмички за мъжките крака и шкаф с джапанки, а в дамските- типичните турски кенефи и малка чешмичка с канче за хигиена след нуждата. Много неприятна и непонятна картина.
Прибрах се доволна, че съм съм се родила в съседната страна, че съм израснала в България. България е хубава, по-хубава от всички останали, мирише, но мирише на българско, на наше. Предпочитам един български клозет пред сто чисти, но турски. Да, България е хубава, по-хубава от всички останали!

сряда, 6 октомври 2010 г.

Рекламите- обичани или мразени? Какво ни кара да ги помним?


Дойде демокрацията и заля телевизионния ефир с реклами. Рекламата е продукт на колективно и творческо мислене, как да привлечеш вниманието на зрителя, как да го накараш да спре погледа си на точния продукт, а след това да го купи. Преди демокрацията нямахме и понятие какво е маркетинг и кому са нужни рекамите. Нямаше и какво да се рекламира, пазарът беше дъвка ”Идеал”, шампоан от коприва или ”Пате Яки” и препарат за миене на чинии ”Веро”( превърнал се в нарицателно име за всички препарати). Днес обаче рекламите изкарват доходите на медиите и производителите, а зрителят остава със смесени чувства. Или ги ненавижда и превключва канала щом започне рекламният блок, или ги слуша с периферен слух. А ако някоя реклама се окаже доста сполучлива, то тя му остава в съзнанието. Често дори кратки словосъчетания така се запечатват в паметта на зрителя, че в последсвие ежедневно използва тези изразчета в разговорния език.
Не искам сега да говоря за отегчението от рекламите, а за тази част от тях, която е оставила трайни и приятни спомени в нас. Искам да ви припомня реклами, които може би сме забравили, които сме обичали и тананикали в банята, на които сме се смели.
Направих проучване на запомнящите се реклами и на рекламите с колоритни фрази и без учуда установих, че любимата реклама на обикновения човек е рекламата на ”Пурлан”. Бебе, облечено в пуловера на татко си, буди умиление в нас, а веселата мелодийка остана в съзнанието ни вече цяло десетилетие. Оказа се, че това е рекламата на 90-те години, най-добрият продукт в рекламния бранш. Все още се чудите коя беше тази реклама? Това може би ще опресни паметта:
”Пуловерът на татко аз обичам                                                        
и често тайничко си го обличам,
дори да го измърлям, татко няма да се сърди,
защото мама го изпира със Пурлан!
Ще стана след години аз голям,
любимият пуловер ще е вече мой,
всеки ден ще го нося
като нов ще е все още,
защото имаме Пурлан!”
    Да, това е фаворитът в запомнящите се реклами, но не е за пренебрегване и рекламата на почистващия препарат ”Роли”. Песничката към рекламата е според мен най-очарователната от всички последвали реклами с музикално оформление.
”Роли, най-бързо ще почисти домовете,
Роли фаянсът, никелът ще светнат,
Роли премахва плесента ръждата,
Роли е тайната на чистотата!”
Но една друга реклама покори детското въображение- рекламата за вкусната вафла Куку-Руку. За първи път на екрана се появи анимирана реклама с лесно запомняща се мелодия и оригинален текст. Разбира се, този текст беше перифразиран от подрастващите през 90-те с леко кафяв нюанс на възприятие. Аз лично запомних рекалмата с точно този коригиран текст. Десет години по-късно фекалните реклами са много актуални и предпочитани. ”Уф, че мирише..”, ”Ще ходя да акам в тоалетната на Ники” и накрая рекалмата на ”Педигри” за кучето Оскар, което ”вече има твърдо аки”.
Успешен маркетингов продукт се оказа анимираната реклама за Мечето Барни. Децата се заслушват в песничката, отиват в магазина и тежко на мама и тате ако не купят пастичката с Барни. От съседния щанд пък се усмихва ликът на леля Мария и нейния икономичен Бонукс.
Една голяма част от рекламите са с кулинарна ориентираност. Гастрорекламите примамват с краткост и забавни изрази, които до известна степен имат лек сексуален намек. ”Леки” са лидери не само в тънките мезета за масата, но и в тънките заигравки с подсъзнанието. Едно намигане, придружено с възклицанието ”Ооо, Пепи!- Дай едно кило”, последвалото ”А мама била под наем” и накрая ”Ааа, за наденицата ли питате?” създава двусмислени асоциации в нас. И в резултат всичко се оказва ”маке ти трън”! Тук е моментът да споменем нескритата интрига с бутилката на водка ”Флирт”. Няма двусмислени сюжети, няма подтекст, флиртът е между мъжа и жената, но има и трети участник- бутилка с червен етикет. Къде изчезна изискаността от играта с романтиката на 90-те? Рекламите на ”Пепси”, ”Ментос”, автомобилите ”Тико”* са днес доста старомодни, неразбрани. Няма я съблазанта на учиелката Глория Естефан от прословутата реклама на ”Пепси” от 1990 година. И все пак насладата все още я има, мечатателността не е безвъзвратно изгубена. Това го доказват рекламите на ”Милка”. Затваряш очи, една хапка и... си там. За да се запази детската аудитория, се появява и един мармот и весел мечок. А М-тел пък заложиха на катерици с очила и заоблени коремчета.
И все пак за едната хапка е нужна и една глътка. ”Астика” разчитат на ”едната ръка разстояние”, но Каменица остава фаворит в изобретателността на кратки и запомнящи се реклами. Мото, гласящо ”Мъжете знаят защо” или ”да се срещнем на по тъмно” си остава класическо. Макар, че аз бих заложила на ”Леденика” заради сладката мелодийка:
да пиеш топла бира е беда,
не пийте топла бира, господа,
а пийте само бира Леденика
с прохладата на морски бриз...”
Томас Едисон казва за рекламите: "Да спестяваш от реклама е като да си спреш часовника, за да спестиш време". И откакто минералната вода ”Банкя” е купена от ”Кока-кола” българският ефир се радва на една изключително добре изработена реклама. ”Банкя” направи най-скъпата до момента българска реклама на фона на песента ”Tears from the moon. Идеята е наистина да се потопиш в една забрава, да усещаш неутолима жажда и само ”Банкя” да може да те избави от пожара в теб.
Наближат ли обаче Коледните и Новогодишни празници, рекламният блок прелива от топли и ароматни реклами. ”Якобс”, ”Нескафе”, ”Нова Бразилия” и отново ”Кока-кола” ни примамват към черното изкушение за дълги и безсънни нощи, с прилив от енергия и нежни желания.
И за да не завърша с тъмна окраска, ще кажа само, че рекламите носят доста колоритност, понякога настроение. Трябва само да се вникне в тях, да се отгатне подтекста, а после да се усмихнем и да се оставим цветността им да ни омагьоса. Пожелавам на всички шарени дни с шарени реклами. Моят финал от рекламната приказка ще са рекалмите на ”Сони Бравиа”с озвучението на Хосе Гонзалес. Също толкова цветни, толкова енергични и преливащи от нестандартно ежедневие бъдете и вие!

Ха сега, кажи баба, тенкю!

* О Тико, Тико-а
   О Тико, Тико-да
   за мен това е най-желаната кола.
   Така че, мили ти,
   о не, не се бави,
   а моля те, веднага я купи