19.15ч. на границата с Турция
Петрана (ПепитУ): Мило дневниче, сядам да ти пиша от автобуса навръщане от Одрин. Толкова имам да ти разказвам...С Калоянчо, мъжът ми, дойдохме на екскурзийка, но не успяхме да похарчим всичко, връщаме 400лв. Ма толкова много неща си накупихме... Ох, ще се обадя на кака в Перник да и споделя. Сега звъня:
”Како, како, да ти разказвам какво изживяване беше в Одриииин! И колко много нещица си накупихме, абе жестоко е всичко! Слушай сега да ти разказвам- на баба й взехме една забрадкаааа, ама много хубава, нито прекалено шарена нито много семпла. Ще я видиш, божествена е! А на Мимето! Охх, на Мимето какво костюмче й купихме... Взехме на детето едно костюмче, ама панталонките са такива широки, сещаш ли се? И като му омалее да си ги носи като 7/8-ми. Само ме е яд за едни термо чорапки, едни такива сиви. На баба щяха да й стоят страхотно. Ехх, защо не ги взехме?!? Ааа, Калоянчо ли? Ми той нищо не иска, взехме му само едно пуловерче, ама да ти кажа аз какво си взееех, какоо! Купих си едни лачени ботички, такива чернички, с лачени връхета, ама божественярски! Вярно малко скъпички, 90 лв., но си заслужават. В България няма такива. Да знаеш само колко са яки!!! А пък Калоянчо ми купи пръстенче. Ма то тук цените са по-високи. Грамът на златото е от 50 до 62 лв., но Калоянчо вика да ми вземе пръстенче, нали Кало, хубаво ми стои, нали, Кало?
Како, како, да ти кажа и още какво ми взе Калоянчо. Едни обички, той вика, че били бебешки, щото са с детелинки, ама са жестоки, много нежнички. Ааа, не можеш да говориш ли, како? Добре, ще ти звънна по-късно, че ние сме още на границата и ще се забавим, има проверки. Чао, како! Пак ще ти се обадя!”
20.00ч. все още на границата с Турция
Петрана (ПепитУ): Мило дневниче, продължавам да ти пиша, ма чакай да питам Кало как ми стоят обичките:
”Кало, как са обичките? Много са нежнички, нали, кажи ми,че са страхотни!!! И виж детелинките как трептят. Охх, един ден, ако имам внучка, ей тия обички ще й подаря!
Кало, искаш ли да вземем по едно Транксенче, да се отпуснем малко и после да сме адекватни? Охх, дай ми аз да изпия едно, че тези кокошки до нас не се спряха да говорят. Защо така обиждат Перник? Той е един такъв град, с едни дълги улици... Кокошки!
Искаш ли, Кало, другия път да дойдем с колата? Ей, така, да се пошляем... Писна ми, животът е толкова кратък, а даваме толкова пари за лекарства. Вече знаем къде да паркираме и ще се луняме из улицитеее! Охх, така ми се живее, Кало!!! Я, кака пак звъни.”
20.40ч. и пак на границата с Турция
”Какооо, чакай да ти доразкажа! Ма тук е толкова красиво! Едни чисти улици, подредено навсякъде, едни фонтани по улиците с водичка в тях, како, хората едни интелигентни... По улиците срещнахме едни руснаци и нали знаеш, аз никога не съм знаела руски, ма сега като се отпуснах и думите сами ми идваха на руски и като си го зашпрехах екстра руския... Ходихме в нещо като техен мол, како, ама там едно турско трико, ама качествено ти казвам. При нас в моловете само китайска стока. А то едно лилаво. Лилавото беше моят цвят, не бежово. Мен ме отварят такива цветове, нали Кало? Како, и Калоянчо вика, че ме отварят. Оххх, а да ти кажа какво ядохмееееее! Всички си купуват едни толумби- молумби, а ние пасти. Ма бяха много сладки, божествени ти казвам. Тия тортички още са ми пред очите. Ооо, како, купих си една броеница, такава една червена, жестока. Исках да си я сложа на врата като герданче, ма много й е къса връзката.. Ама божественярска ти казвам. Како, ще затварям, че има раздвижване на границата. Чао!”
21. 20ч. раздвижване на границата с Турция
Петрана ( ПепитУ): Мило дневниче, пиша ти все още от границата с Турция. Уморих се, толкова емоция днес... Ще си почина малко и пак ще ти пиша. Само да видя къде отиде Калоянчо, че не ми е удобно на тези седалки и искам да се облегна на рамото му.
Всяка прилика с действителни лица не е случайна!
Препоръчително е първо да се прочете "Одрин-на границата между два свята"!
ОтговорИзтриване