С комплимент на Мая Асенова
Тази събота Плевен осъмна с
ясно небе, прокрадващи се слънчеви лъчи и лек земетръс, защото в Плевен за
четвърта поредна година се проведе фолклорният фестивал под надслов ”Мизия
танцува”. Двадесет и пет танцови състава се надиграваха с хора и настроение не
толкова за наградите, колкото за самото участие и забавление. С пристъпването
на всяка танцова школа, земята трептеше, а Плевен ехтеше от северняшки ритми и
кръшни хора. Всеки танцов състав се отличаваше по своему от останалите,
оставяйки своя чар и принос на фестивала. Колкото и старателно да си водих бележки
за спецификите на отделните формации, не успях да доведа записките си до край,
защото си отделих време и за радост на очите си. Балсам за очите ми бяха всяка
една школа, със своите две хора. Някои бяха толкова пищни в одеждите си, че
заслепяваха не само с танц, но и с визия.
Първият танцов състав,
който ме грабна идваше от Горна Оряховица. Участниците от клуб ”Балканите” бяха
облечени в черни клинове с бели, ефирни ризи с традиционната червена, българска
шевица. До ръководителя на школата подскачаше малко момиченце, което с такава
лекота изпълняваше танцовите стъпки, че спечели публиката на своя страна.
Последваха не толкова отличаващите се ”Балканджии” от Габрово. Ред взеха и
участниците от ”Генгер”- Айтос, които бяха подготвили към своите хора и история
за името на школата си. Оказа се, че малкото храстче генгер расте само по
ширините на Айтос. От тук школата носи името на символа на крайморския град. Последвалото
вито хоро на ”Хоро” от Козлодуй и летящият ръководител внесоха толкова силен
заряд, че публиката започна да си подсвирква и подскача. На сцената настъпи истински
земетръс с участието на ”Гайтани” от София.
Седемдесет и шест танцьора взривиха
залата с гръмките възгласи Иху- Аху и тропотът от сто петдесет и два крака.
Нежният танц под звуците на гайда на формация ”Рибарски бисери” от с. Рибарица
успокоиха страстите и внесоха баланс във фестивала. Жени от всички възрасти с
леки стъпки изпълниха изключително фино хоро. Напетото хоро на старозагорци
обаче внесе нова нотка на еуфория в залата. Предводителят на ”Чипница” стоеше
като истински левент начело на хорото, с изправена стойка и летяши отскоци.
След старозагорци на сцената излязоха софиянци от танцова школа ”Вай Дудуле”.
Хорото на фона на песента ”Сватба” на Сунай Чаликов беше истинска изненада за
мен. Съвременният фолклор е предисвикателство и винаги носи емоционален заряд от
настроение. В момента, в който на сцената се появиха Нашенците от София,
слънцето изгря в залата. Техните костюми, везани със златни нишки, блестяха и
отразяваха светлината в пространството и в душите ни, защото няма как да не е
светло във всеки от нас, докато се наслаждава на българското танцово
творчество. Фаталност с червено-черните си носии и спокойствие на танца внесоха
танцьорите от танцова школа ”Колеви” от гр. Варна.
И в този момент беше обявена
почивка, за да се подготвим за разтърсващ взрив. Публиката нямаше ни най-малка
представа за какво трябва да се готви. След тридесет минути на сцената излязоха
варненците от ”Шарена гайда”, които буквално зашеметиха журито и публиката, а
преносно-поставиха останалите участници на колене. Мъжкото присъствие не остана
незабелязано, пет мъжки гласа бяха достатъчни, за да заразят публиката с
подкрепящото ”Гайда, Гайда, Гайда...”. А северняшкото хора на девойки в
северняшки носии и бели кърпи със сребърни пиндари на главата не останаха
незабелязани, те омагьосаха всеки един присъстващ. За награди няма да говоря,
само ще вметна, че ”Шарена гайда” с целия си колорит, заслужено отмъкна Първа
награда за цялостно представяне. Може би по шарени одежди единствено
участниците от ”Търновска царица”- Велико Търново бяха достойни съперници на
Гайдите. Техните носии бяха от жълта и зелена вълна с взани шарени кръпки около
бието. На кръста си носеха препасани кърпи. Не на последно място беше и
представянето на софийските школи ”Седеф” и ”Акцент”. Техните хора се
отличаваха с енергичност и пластичност. Последното, което успях да видя, беше
участието на танцова школа ”Фламинго”. И как няма да ги види човек, като те
излязоха под акомпанимента на огромен тъпан, който ревеше под ударите на киека.
Настроението и еуфорията от
награждаването беше пренесена на организираната вечеря в ресторант ”Ростов”.
Там станах свидетел на надиграване и скечове, които само потвърдиха, че
танцьорите са не само професионалисти в танците, но и изкусни шегаджии, които
заразяват с настроение всичко наоколо. Е, разбира се, повечето бяха останали
без глас и как няма, след толкова Иху-Аху. Мизия танцува, Мизия пя, Мизия се
смя. След този ден не мога да остана безпристрастна и да не кажа, че няма нищо
по-красиво от българския фолклор, от българския хумор и българската
самобитност. Хората, които танцуват го правят за себе си, за да се чувстват
живи, защото българските народни танци и музика са радост и копнеж пак да
тропнеш. Играят не телата, а сърцата.
Блаходаря ти, мило мое Майче, че ме направи част от това събитие!
P.S. Редът на представяне не е
спазен, той е по спомен
Няма коментари:
Публикуване на коментар