Дубайското утро чука по прозорците, прониква иззад завесите и ни събужда принудително. Време е да потегляме към следващата дестинация
Doors closing. Next station: Abu Dhabi/ Ferrari World
Бих описала този ден като
най-вълнуващия по времето на престоя ни в Обединените Арабски емирства. Не без
перипетии, не без напрежение и не по-малко- без прилив на емоции и възхищение. От
Ибн Батута мол тръгват автобуси за столицата на Емирствата, Абу Даби. Преди да
се качим в автобуса се уверяваме, че една от спирките е Ферари Уорлд. Оказва
се, че Ферари се намира на леко отклонение от магистралата за Абу Даби и се
налага да слезем съвсем в началото на емирството, първа спирка Ал Шахама. И ето
го първият шок! Спирката е насред пустинята, магистрала, а от двете й страни
пустош. Двама съмнителни агента, които играят ролята на таксиметрови превозвачи,
ни уговарят да ползваме услугите им, за да ни закарат до Ферари. Гледаме
колите, гледаме черните лица, слушаме мижавия им английски и изпадаме в начална
степен на тревога ”А сега накъде?”. Нямаме избор, ще се возим при един от
агентите. Сваляме цената с жестомимична помощ и се качваме. Истински късмет е,
че тази машина ни закарва до Ферари. Имаше риск някое от колелата й да изпадне
някъде по магистралата.
Ферари е пред нас, но
отваря ”след десет”. Това е широко понятие за начало на работно време, но си
има своето обяснение. Наистина Ферари отвори врати след десет часа, но само
вратите. Касите започнаха работа след около още половин час, а входът за
посетители към атракциите беше достъпен след още половин час. Входът да, но
атракциите не. Единствено високоскоростното влакче приема ентусиасти. След като
се качихме и след като крещях с раздрано гърло, че искам да сляза, разбирам
защо само тази атракция е работела в началото на деня. След като я преживеете,
може спокойно да пропуснете останалите и няма да ви е грижа дали някоя друга
работи. Това е най-бързото влакче в света, изстрелва с 240 км/ч. За всички
други забавления нямах сили, нямах глас, нямах кураж. Мога да кажа, че
картингът е доста забавен и е едно реално изживяване като изключим прекараното
време в опити за регистрация. Поне накрая могат да ви изтипосат във фейсбук
като участник и претендент за пилот от една бъдеща Формула 1. Като споменах
Формулата, идва моментът, в който напускаме Ферари и хващаме безплатно
автобусче, което се движи в рамките на Яз Айлънд (Yas Island). То ни отвежда до пистата на Формула 1. Полюбувахме й се малко, аз се
поразмечтах какво би било да срещна Кими Райконен, но за кратко, защото
следващата забележителност ни зове.
Doors closing. Next station: Abu Dhabi, Sheikh Zayed Grand Mosque
Пристигаме и единсвеното,
което ми идва на ум да изкрещя е ”Удивително!”. Думите тук не могат да опишат
цялата прелест и витаеща във въздуха аура на джамията. Безкрайно бяло, чисто и
отразяващо слънцето!
Жените трябва да са
облечени в абая, която се оказва предизвикателство за мен, дълга и непокорна,
запарваща и неудобна. Мъжете- със затворени обувки и дълги панталони.
Първото, което виждаме са
куполите на джамията, но в следващия миг, когато зърнем гладкия мрамор, толкова
лъскав, толкова снежно бял... Занемяваме. Цялото пространство е покрито с
мрамор на цветя, насред белотата, се ширят кафяво-жълто-оранжеви, мраморни
цветя. Бяла приказка край нас расте! Събуваме се и влизаме в джамията. Отвътре
е украсена с полилеи от камъни Сваровски, стените са покрити с фигури от цветя
и надписи на арабски. Килимът зелен с бродирани червени цветя. Това е раят на
шейх Зааяд. Бялото е памуковият рай, а зелетото- земята, посипана с ароматни
цветя. В ефирността се чува молитвата, която денонощтно се чете за Бащата на
нацията. Свечерява се и зад белите куполи преваля слънцето.
Пред джамията е пълно с
таксита. Моментът за големия пазарлък настъпва и започват уговорките. Доволни
от договорената цена, отиваме към Емирейтс палас. Какво ли е да си в седем звезден
хотел, предстои да видим.
Doors closing. Next station: Abu Dhabi/ Emirates palace 7*
Палатът е разположен сред
огромен парк, зелен и осветен, а самият той блести в жълти нюанси. Вътре е още
по-блестяш с тежките си канапета, златните маси, фигуралния таван и
най-внушителното, позлатени асансьори. Мен лично ме впечатлиха огромните
килими, които украсяват стените над стълбището към коридорите със стаи за
настаняване. От едната страна картината изобразява хотела през деня, а от другата-
нощен поглед. Насред огромното предверие звучи джаз. Красива, руса жена, самата
тя от злато, свири на флейта, акомпанират й цигулка и пиано. С две думи звезден
прах- злато и мечти!
Тръгваме си и на гарата се
сблъскваме с нова, индйска вълна. Шофьорът е арогантен и за първи път не
успяваме да влезем в схватка за преговори. Той е гладен и иска да си ходи, да
се омаже с къри и да си легне неизмит.
Нужно е да поясня, че
автобусният превоз, метро, трамвай се заплащат с чекиране на карта, в която
може да се добавя кредит. С такива карти сме и ние, но се оказва, че в едната
няма достатъчно наличност, за да покрие цената на билета и се налага да отскоча
до гишето за истински, хартиен билет. Шофьорът не е никак очарован, че ще ме
чака и заплашително предупреждава, че тръгва след точно една минута. За тази
една минута аз се изстрелвам към гишето, а там ме чака една дълга брада, която
няма никакво намерение да побърза с издаването на билета. Накрая ми заявява, че
няма да върне и затова ще удържи пет дирхама повече. Ако се върна с точна сума,
може и да ми върне парите. Затичвам се обратно към автобуса, а там изгладнелият
шофьор затваря вратите на автобуса под носа ми. Не е склонен на никакви
компромиси и се налага да се кача с пет дирхама по-малко в джоба си. Тук
принципността и човешките потребности не са от значение, гладен ли е индиецът,
остава непреклоним.
На следващия ден ни очакват
нови приключения, време за терзания няма!
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар