Пешеходци из Дубай: Част II

Doors closing. Next station: Al Quiadah

Слизаме на станция Ал Киада и се опитваме да хванем такси, за да идем до Ал Мамзар парк бийч. Районът е прекрасен- палми, зеленина, цветя, паркови площи, съвсем различен свят от лъскавите, стъклени прозорци на небостъргачите в самия Дубай. Намираме се на границата със съседното емирство, Шарджа. Оказва се, че достъпът до плажа е разграфен според дните на седмицата. Понеделник и сряда са определени само за жени и деца, а в останалите дни от седмицата и за мъже. Само тук може да се види арабин с една от жените си да хвърлят рибарски въдици в океана. Няма да се изненадам ако жените са по-умелите рибарки, все пак те имат право на престой седем дни в седмицата по плажовете.  Паркът е огромен, а плажната ивица- широка, с палми и ситен пясък. За съжаление доста неподдържан, но пък това някак остава на заден план, когато се взираш в безкрайното синьо на Индийския океан. Водата е кристално чиста, навсякъде плуват рибки, които са доста коварни, хапливи малки гадинки. Руската реч е фон на цялата картина, а руските гларуси наистина правят впечатление. Замислям се дали се опитват да подражават на българските, но ми става ясно, че са далеч от успеваемостта на нашите незаменими момчета. Руските някак не успяват да се докажат пред рускините. Арабските гларуси са по-уравновесени, те само наблюдават и въздишат под мустак ”Машала”.

От една страна е това неуморимо синьо, което се носи по вълните, а от другата страна това същото синьо се отразява в стъклата на небостъргачите. Природата и човешкият прогрес се вплитат в едно цяло.

На излизане от парка се натъкваме на солидна опашка от хора. Оказва се, че чакат за такси. Удивително е как спазват ред и как на никого на му хрумва, че ако се поразходят малко по алеята, вероятността да хванат такси е много по-голяма. Това е да си българин, винаги знаеш как да надхитриш останалите, не с лошо, просто с малко повече прозорливост.

Doors closing. Next station: Burj Al Arab

Налага се да хванем такси, за наш лош късмет по време на трафик. А за още по-лош късмет, на една от магистралите има катастрофа. И по индийски стандарт, ако в едната посока на движение на магистралата има инцидент, то в другата ще има зяпачи. Шофьорите в Дубай са със свой собствен стил, ограниченията и пешеходните ленти не са задължителни, но задължително правило, на базата на опита, е да напомняте на индийския си шофьор на такси коя е крайната дестинация, защото в противен случай рискувате да ви откара на напълно друго място. Както казах, имат си стил хората. Всичко обаче е въпрос на сериозен пазарлък, предизвикваме уважение у тях само ако покажем, че държим на своето. Крайната цел, Бурдж Ал Араб е вече пред нас, но достъпът до нея е позволен само с посещение на някой от ресторантите в хотела. След залез слънце Бурджът заблестява в различни цветове. Какво би значел кораб в морето без една силна вълна. В непосредствена близост до лодката е разбира се вълната. Хотел Джумейра ни приветства с осветени, палмови дръвчета и фонтани.

Колкото и да не ни се иска, налага се пак да хванем такси в посока Ибн Батута мол. Този път шофьорът е чернокож и мога да кажа значително по-ориентиран от индийските си колеги. За този мол само бяхме чували, но сега останахме приятно изненадани от идеята за него. Построен е в шест различни стила, характерни за шест различни страни. Дали заради многочислеността си, но китайската част е най-голяма. В червени краски,с драконски елементи, изобщо набляга се на величието на китайските династии. Следва кът, посветен на индийската слава с отдадена почит към служещия на индийците слон. Минаваме през Египет и фараоните, през Персия и чистото синьо небе, през Андалусия и Тунис. 
За по-лежерните натури, всеки мол предлага мол таксита, ей така, да си седите, да си се возите и в същото време да обикаляте по магазините. Комфорт! Изненадващо е, че навсякъде по всяко време се върти алъшверишът. Без значение е, дали сме насред улицата, дали в мола, ей така, от уважение към културата, можем да започнем пазарлък и да го приключим с що- годе изгодна покупка. Нека поне така си мислим, за наше успокоение.

Свърши се и този ден. Doors closing. Next station: Dubai Internet City. С разходката продължаваме утре...