Пешеходци из Дубай. Част I

Размишлявах кой е най-подходящият начин, по който може да се опише едно пътуване и то не до къде да е, а до Дубай. Реших, че най-скоростно би било ако се представи като станции на дубайското метро- надземно, с широка гледка, експресно, и препълнено, но в тези редове ще е препълнено повече с истории, отколкото с хора. Ще го разделя в няколко части, за да не отегчавам със словесно разточителство. И така първа спирка:

Doors closing. Next station: Al Fahidi

Озоваваме се в старата част на Дубай, където се намира музеят на Дубай, пазарът на златото и подправките и разбира се единствената по рода си разходка с лодка, наречена абра. Още на изхода от метро станцията те лъхва запареният мирис на индийски гозби. Нагоре- надолу се разхождат загорели от слънцето индийци, вперват поглед в теб, което има и своето обяснение, в тази част на града светлата кожа може да се види единствено пред и в музея. По настървеното индийско око, жадно за бяла жена, разбираме, че тук лесно може да се изтъргува момиче или не толкова лесно, тъй като цената вероятно няма да е много висока. Без усилие стигаме до музея, който предлага експозиции насред двора и затворена част с восъчни фигури, пресъздаващи бита на местните преди Дубай да се превърне в мегаполис. На излизане от музея тръгваме по улица, която ще ни отведе до тържището на платове. Ако тук не ви излъжат да си купите истински кашмирен шал, значи наистина сте устойчиви натури. Тълпа от индийци се нахвърля върху ни да пробваме техните шалове, всички сме ”friends”, купувачите са ”boss” и ”madam”. Измъкнете ли се от лапите на търговците хиени, ще се озовете на пристанището с лодки.

 Разходката с абра е за всички, които искат да се убедят с очите си в завидните умения на индийските лодкари да управляват съоръженията с крака, докато водят умели преговори за по-дълъг престой на лодката, което разбира се, ще ви струва и по-висока сума. След като се загледах в усмивката на няколко лодкаря или по-точно в зъбите им, се зачудих, дали са почервенели от изобилието индийски поправки или пък ги къносват на тайни обреди. Това ми дава повод за задълбочено проучване на индийските обичаи. Да се върнем обаче към лодкаря и неговата ладия лека. Разходката дава възможност да се видят небостъргачите на ”Rolex” и палатът на шейха, за съжаление от задната страна. След като акостираме на отсрещния бряг, веднага попадаме в света на подправките, а след това и на заслепяващото злато. Украшения с неизмерими размери могат да ви оставят без дъх и без слов. Златни гривни и колиета с тегло на златна кокошка висят по витрините на магазините. Тези накити са предимно за индийките, но пък определено спират всеки един минувач да им се полюбува. Неусетно наближава обяд и настава паника. Магазините спускат кепенци, продавачите уклончиво се извиняват, време е за обяд. Ако имате повече късмет, може да видите как продавачите от цялата фамилия се събират в един магазин, нареждат се в кръг на земята и апетитно похапват, досущ като восъчните фигури в музея. Старата част на Дубай е очарователна със своя замръзнал във времето дух. Музеят се простира отвъд пределите си.

Doors closing. Next station: Burj Khalifa/ Dubai Mall

Топла връзка от изхода на метро станцията, през мола и се озоваваме пред входа на най-високата сграда в света. Със своите 828 метра всява колкото удивление, толкова и страх, страх от високото. Асансьорът, който отвежда до етажа с гледка към цял Дубай ни изстрелва за 60 секунди до 550 метра височина. От тук гледката е удивителна, сякаш кръжиш над цялото емирство със самолет, всяка друга сграда изглежда незначителна. Само Дубай Мол сякаш се отличава с мащабността си, и докато съзерцаваме фонтаните от горе, нямаме търпение слънцето да се спусне зад хоризонта и струите вода от фонтана да затанцуват. 

Слънцето преваля и Дубай се превръща от безцветен мегаполис сред пустиня в греещ оазис. Светлините на отделните сгради заблестяват последователно и стъклените здания отразяват последните червени, слънчеви лъчи. Настава здрач, но не за дълго. Фонтанът пламва и заиграва в кръгови форми. Липсва само музиката, затова слизаме обратно с високоскоростния асансьор и се отправяме към изхода, за да наблюдаваме песента и танца на фонтана. Изумителна гледка! Поклон на ляво, поклон надясно, завтртане, изкачване- водната игра е в своята стихия. Човек би могъл безспирно да стои и да се наслаждава на танцуващите струи вода.

Този ден свърши, следва продължение...