Паричке, моя златна!

Въртях  в ръката си монета от петдесет стотинки и се замислих: ”Колко ли път е изминала тази монета, в колко ли джобове се е топлила и колко портфейли пълнила…” Издадена е 1999 година и след тези единадесет години  се е запазила непокътната, няма пожълтяване на сплавта, няма надрасквания от времето. Защо не можем и ние да се съхраним без набраздявания под напора на годините, защо побеляваме с течение на времето и защо личностната цялост се разслоява?

Огледах я монетата, мислех си: дали има охлузване от нечии алчни, женски устни, които са изпробвали якостта на метала. Ако можеше да говори тази стотинка какво ли би споделила? В колко женски пазви се е крила, в колко продънени, мъжки портфейли е лежала заедно с други монети, за какво ли са си говорили? Сигурно пазят много тайни, мръсни и неприлични, тъжни и меланхолични.

Колко пъти човешки животи са залагани на монета- герб или стотинка, а днес загърбихме герба и вече се питаме- ези или тура. Завъртаме монетата, тя полита и хоп- предначертава бъдещето. Толкова малка, а с толкова голяма стойност! Парите въртят света и светът се завърта около тях. Хрумва ми златното заключение на П. Р. Славейков ”Парице, парице, всесилна царице!”. Като истинска магьосница заслепява хората, подарява им илюзии и ги превръща в свои поданици. Изпуснеш ли монета и ако друг я намери, за да я прибере в джоба си, той трябва да се наведе, за да я вземе и ето, че отново е във властта на парата. Носела късмет! Дори и на земята, валят я дъждове, настъпват я хора, препикават я кучета, но тя остава чиста, лъскава и примамлива. Защо дъждът не може да измие и нашата нечистота и да се покажем нови? Защо колкото повече монетата блести, толкова повече ние губим своя облик?

Иска ми се монетата да ми прошепне каква е тайната да се запазиш през годините, да останеш неподатлив на ветровете, дъждовете и мъглите, които ти поднася животът. Иска ми се да застана срещу вятъра и без значение колко е силен, да остана здраво на земята, да не скланям глава, за да предпазя очите си. Искам да съм петдесетстотинкова монета. Да остана и след още единадесет години така бляскава, така стабилна и неуязвима от околната среда.

Моля ти се, паричке, научи ме да съм оценявана подобаващо, научи ме да вървя гордо срещу бурите! Ти можеш всичко, ти отваряш и райските врати, отвори ги и за мен!

И филмите не са безгрешни

Адриан Лестър като Орфей в сцена от минисериала "Язон и аргонавтите"

Вероятно на всеки му е правило впечатление някоя фактологическа, анропологическа, физическа или друга грешка във филм, който сте гледали.

Любопитното е, че големи филмови индустрии си позволяват да допускат в своите мега касови филми доста сериозни грешки, които може би не се забелязват от масата, но все пак са недопустими такива грешки. Филмови компании като Холмарк Ентъртеймънт и Фокс са си позволили да произведат филми за широкия екран като режисьорите към филмите или продуцентите са пропуснали да се осведомят за фактите, каквито историята е оставила.

Американската киноиндустрия е лидер в пускането на нови филми на големия екран, продукции с огромни бюджети, с екзотични снимачни полщадки и често с чужда история, тъй като те самите не могат да се похвалят с богата история. Затова дълбоките джобове на филмовите компании финансират филми със сюжети от древногръцката митология или Световните войни( в които те участват едва накрая) например.

За един средно образован европеец е голям шок, още повече за българския зрител да видиш образа на Орфей, пресъздаден от тъмнокож. И това в минисериала на Холмарк Ентъртеймънт ”Язон и аргонавтите”. Всякакви антропологични данни съм срещала като хипотези за траките като племена, но негроидните черти не бяха сред тези хипотези. Изобщо тъмнокожите не са характерни за Европа, а за племената, населявали Балканския полуостров още повече.

Друг такъв пример е филмът на Дик Лаури ”Атила- вождът на хуните”. Хуните са номадски племена, които поради езическите си убеждения са имали обезобразени лица, вероятно и от многото сражения, които са водели, но и поради различните езически обреди, които са извършвали. Били са не много високи, може да се каже ниски, червенокоси, а това тяхно описание не намира сходство с Джерард Бътлър, който изпълнява ролята на Атила. Джерард е висок, атлетичен, синеоок,  нито помен от хунските черти.

Какво да кажем за неточностите, касаещи физичните закони, както и химичните реакции? Пример за такава грешка е хитовият ”Аватар” на режисьора Джеймс Камерън. На планетата Пандора няма наличие на кислород, това става ясно от факта, че хората не могат да дишат без специални съоръжения за приток на кислород до белите дробове. Но пък ефектните пожари, които избухват в разгара на сраженията във филма, са със силни пламъци, огънят се разгаря може би от липсата на кислород на планетата. Е, кинокритиците не оцениха филма, както зрителите очакваха и явно са имали основателни причини.

Ако ”Аватар” не успя да привлече на своя страна кинокритиката, какво остава за ”2012”, в който сцените с наситеното количество на огън, лава и вулканичен прах във въздуха са изгубили мяра. Цяла Европа затвори летищата си за седмици след изригването на нашумелия напоследък вулкан Ейяфятлайокутл заради остатъци от вулканичен прах и дори след отшумяването на природната стихия, летищатата не смееха да рискуват. Но във филма Джон Кюсак си летеше безпроблемно със самолета си в пожари от вулканичен прах и дори самолетът остана невредим. Е, накрая вече трябваше да има малка повреда, за да не изглежда чак толкова като на кино. Във финалните минути се споменава, че континентите са разместили местата си, че цялото земно кълбо е залято с вода, но след настъпването на утрото и отварянето на люковете на ”Ноевия” кораб, Африка беше запазила контурите си такива, каквито ги познаваме от географските атласи.

И за да не се създава впечатление, че критики търпи само американската киноиндустрия, ще спомена и някои фрапантни грешки в българското кино. Повечето от нас са гледали историческия филм ”Хан Аспарух”. При сцените с безбройната, византийска армия се появява един статист, който случайно е пропуснал да си свали часовника от ръката. Но пък тази сцена се запомни, остана като емблема за филма. За да има контраст, ще посоча нов, български филм, който доби и световна популярност. ”Светът е голям и спасение дебне от всякъде” се бореше за приз за чуждоезичен филм на тазгодишните Оскари, но за жалост изпадна от финалната петорка. Главният герой във филма е бай Дан, който живее в малко, планинско градче в България. Ролята е изпълнена от сърбина Мики Манойлович. Силно сръбския акцент на актьра не спира да дразни слуха за един носител на езика, а странното е как роля на българин от провинцията е поверена на сърбин с ясно изразено сръбско произношение. На филмовата гилдия за Оскарите този детайл им е убягнал, защото не долавят разликата в наречията, но за един българин този факт е неизбежно осезаем.

Не само светът на киното е изпълнен с детайлни недостатъци. Рекламите, които ни заливат от малкия екран също. Такава е рекламата за дамските превръзки ”Alwyаs”, които са ”копринено меки като памук”. Копринено повече или по-малко памучни, не е уточнено. Друг пример е рекламата за прах за пране” Ариел” с фонетичната грешка ”безупрEчно чисти”(има се предвид изпраните с ”Ариел” дрехи).

И въпреки незабележимите дефекти на малкия и голям екран, киното си остава едно удоволствие, отърсване от натовареното ежедневие, разтоварване за малки и големи. Трябва само да направим подходящ избор с филм за свободното време. А сега взимайте купата с пуканки, извадете бирата от хладилника и се насладете на филмовата вечер!

Ода за пръднята

Позволявам си да използвам оригиналния текст на одата за пръднята! Това възвишено,  литературно произведение ми е познато от детските години и бих желала да го споделя с вас, скъпи читатели! Насладете се!

 

 

 

Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…?

Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.

Направи добро, изяж лайно!

           

            Всички сме чували различни забавни и поучителни историйки, в които герой, макар и второстепенен, е едно лайно. Също така знаем, че лайното е на късмет.

А защо ли тогава народната мъдрост звучи така:” Направи добро, изяж лайно”?

Въртят ми се разни мисли в главата, опитвам се да проумея защо обществото ни е така прогнило и защо всичко наоколо мирише.

Излизам си аз рано сутринта за работа и още от входната врата ме лъхва една не до там приятна, но пък изцяло завладяваща ме миризма, неприлично ще е ако кажа смрад.  И какво мислите миришеше? - На входната врата на жилищния блок едно голямо… ако.

Замислих се. Не може да е някое бездомно куче, от къде да погълне в малкия си свит от недохранване стомах толкова много храна, която в последсвие се е превърнала в огромен куп изпражнения. Не може и да е дете, което се е залисало в игра и не е успяло да изкачи няколко етажа до вкъщи, а е свършило голямата работа на входа. Това ще да е дело на възрастен човек. Интересното е, че този някой зрял човек я върши тази работа за трети път на същото място. Дали пък не е живущият от апартамент 16, който няма тоалетна чиния?!? Отминавам „голямото творение” и тръгвам по улицата. Минавам пкрай една къща и от нея ме пронизва същата тази миризма на „творчество”. Тук обаче съм изненадана, защото една котка свенливо ме гледа и се опитва да довърши нуждата си. И тя се оказа изненадана!

Казах си: ” денят започва с голямо и малко лайно, ще ми върви”. Нищо подобно, целият ден беше оакан от сърдити хора, от лошо отношение, от непрофесионализъм.

Защо всичко, което ни заобикаля трябва да е с цвят кафяв и с аромат на гнило? Не сме ли ние тези, които можем да променим този облик на света около нас?

Не е необходимо да сме герои от скеч на „ Комиците”, за да ни се случват подобни неща. С това се сблъскваме ежедневно. Улиците са осяти с кучешки изпражнения, парковете ни също. Но сякаш това не ни засяга, ще подминем и ще си погледнем обувката, дано не сме се изцапали!

Животът ни е един неспирен стремеж към идеал и съвършенство, искаме за себе си  най-доброто, но за жалост често се случва същият този живот да ни поднесе лайно.

Важното е да го завъртим в оборот, както в добрия, стар, мутренски виц.

"Творчески размисли по проекта „Непобедимите”2 от Силвестър Сталоун

Слай: ”Такааааа, филмът ми ”Непобедимите”( The Expendables) разби всички очаквания! Ще правим продължение, как без продължение при такива приходи и такова силно женско внимание,  за което да си призная- не предполагах, че женският, крехък и така чувствителен пол ще е заинтригуван от толкова много екшън, но пък актьорският подбор беше много добър.

Затова в продължението на филма ще ми трябват още по-внушителни мъжаги от близкото минало. Мисля си за Лоренцо. Сещате ли се? Как не бе, за Лоренцо Ламас бе- Змиеядеца, стеихте ли се сега?

Но ще изчакам Брус да потвърди дали ще приеме ролята на Злодея, за да си направя сметката кой ще играе Гадняра, защото Добрия ще съм аз, две мнения няма, аз си пиша, аз си режисирам, аз си играя филмите. Е, може и да се наложи да споделя славата на Добрия с още някого.

Имам и резервен вариант за ролята на Злодея. Какво ще кажете за Боло Йънг или Матиас Хюз, те си знаят урока, все Лошите го раздават, добре им пасва, мисля, че ще се справят. Ама кой да избера, пък защо не и двамата. Лоренцо ще развява черни коси, Матиас- руси. Важното е баланс да има .  

Охх, бе как щях да забравя!!! Чък Норис ще ми партнира за образа на Добрите. Следя сега- Чък набира голяма популярност във виртуалното пространство. Бяхме го позабравили за известно време, но сега пак се е завърнал с пълна мощ. Бе голяма работа е Чък! Ще троши зъби наред- ту на Боло, ту на Матиас. После ще изплащам трудови злополуки и зъбни протези, но важното е екшън да има, шоу да става.

Ние сега за един месец разбихме боксофисите, а с продължението ще достигнем рекордни печалби, така че ще има за протези на актьорите. Чък може да ми излезе солено, то са хонорари, то са костюми, то са щети след него, но не може без Чъкито, ще го очакват зрителите. Най-малкото ще изгубя мъжката аудитория ако не го включа в екипа, той сега е техен идол. Вицове се пишат за него,той е История!!! Бе ще трябва сериозни здравни осигуровки да направя- за актьорите и за каскадьорите. Вие какво ще ме посъветвате? Алианс или Дженерали?

Чух, че в България имало няккави силни мъжаги, Дамбовците, тигроукротители били. Мисля, че добре ще стоят до Рамбовеца? Имам си вече змиеукротител в екипа, с този Дамбовец ще вкарам малко екзотика.

Като казах екзотика,сега ми хрумна нещо гениално! Ще предложа роля и на Майкъл Дудиков. Жените ще изпоприпадат на тези сини очи!!!Еее, ма много съм творчески настроен бе, много съм гениален.

Оххх, ще се обадя на Брус да видя какво е решил за ролята, че да не ми обърка сметките с актьорската схема. „

На къде отиваш, Господи?!?

Вчера ми попадна новата песен на Крум, Дебора и Кристиана с многозначителното заглавие ”Буба лази”. Има нещо наивно-детско, а в същото време и нещо предизвикателно-неприлично, да не кажем срамно в това. Докато заклачливо си играем с бебенцата на „буболечка лази”, то тази песен закачливо си играе с подсъзнанието ни. Жена невъзмутимо захапала банан, а мъж провокативно захапал прасковка. И съзнанието работи- дали в правилната, дали в неправилната насока, но работи!

А текстът е съдържателен, колоритен, забавен. Както всеки трети текст на съвремената, българска поп-фолк музика. Не става ясно кое преобладава, дали фолкът или попът. Най-точно бихме могли да я определим като „чалга” и това идеално би подхождало на звук, картина, текст. Защото фолкът възпява ценности, попът е култура, а този нов стил в българската музика е трудно дефинитивен с тези определения.

Това е само една от многобройните песни с провокативни изпълнителки, двусмислени текстове, чак банално елементарни. Стайлингът продава, хирурзите са в своя  творчески и финансов апогей, а гласовите възможности не са от голямо значение. Важното е една песен да радва окото.

Какво от това, че чужденците, дошли на почивка в България, са в заблуждение, че в страната ни порноканалите са разрешени и през деня. Дори са и новаторски обдържани- с музика!

С това ли възпитаваме децата си? Tака ли се изгражда самочувствието и интелектът на един подрастващ? С музика, която е пропита с аморал и анормал?!?

Не може и този път да обвиним демокрацията, защото си спомням как в демократични времена песни като Rock DJ на Роби Уилямс и Like a prayer на Мадона или пък Turn the page на Металика се въртяха по музикалните канали след полунощ, защото бяха забранени, макар че естетиката в тях е в много по- големи дози, отколкото в песен като „Кучка” на Джина Стоева например. Самият титул на песента е с много нравствена поетика. Дори анатомичната голота при Роби Уилямс може да се възприема като 4 минутен урок по биология, което не може да се каже и за клиповете от последните две години. Голотата доминира над гласа, тя е първосигнална и притъпява усещането за лошо изпълнение. Вместо да се развива култура и креативно мислене, примитивността е завладяла пазара. Нагонът днес е култура, пошлостта днес е творчество.

Спомням си, когато деца рисуваха слънца и птици пред входовете на блоковте си, участваха в международни мероприятия като ”Асамблея на мира”, а днес рисуваме със сметана по телата си, за да събудим хищника в нас, за да асоциираме това изкушение с друго.

Моралът се е изродил. Неестественото вече се схваща като модерно. Да придържаш гениталиите си с ръце е знак за мъжественост, за изтъкване на неразгърнат потенциал. „Морена-та” е много шик и добре се възприема от тийн-поколението, Алехандро и Фернандо са обикновени, с нищо не привличащи хорските погледи, не будят възмущение, те са еталон за нравственост.

Та питам „ на къде отиваш, Господи? На какво учим децата си? Това ли е новата вълна култура, това ли е новото поколение, което ще доразвие техническия прогрес? Надявам се отиваш, Господи към Европа, но не с Ориент експрес!”

Това ли е нашето „утре”, защото аз не искам такова утре, искам си старото, конесервативно „утре”, което цели са да съхрани ценностите и морала в нас, но дали това старо” утре” е безвъзвратно изгубено и дали ние не сме безвъзвратно изгубили себе си в устрема си да сме актуални и модерни? Господи, дано не сме!

Отминалите ни детски години и ще успеем ли да ги съхраним за следващите поколения?

"Асамблея на мира" в годините на създаването й

Еееех, какво детство имахме!!!Спомняте ли си?

Играехме на дама, градове и държави, стражари и апаши, народна топка, цветя момичета момчета( което малко ми се размива в съзнанието как точно се играеше), фунийки, жоменка, кент купе и куп други.

Например да завържеш пълен плик с вода и да го пуснеш от 6-тия етаж и да се спука пред блока, да опръска кварталните клюкарки или да ги уцелиш с яйце от 7-мия. Лелее, как болиии! И после смях!!!

А какво силно усещане беше да се спуснеш по заледената улица с найлон през зимата! Или на село с на баба издъненото корито!

А по-късно, вече полово осъзнати играехме на подаръци, шише и всичко беше цветя момичета момчета. Ехх, как ми липсва това отдавна минало и безвъзратно изгубено време!

Харесваш си някого и тайно се надяваш той да ти се падне за подарък, да изпълниш или той да изпълни желанието ти, да го целунеш срамежливо по бузата и накрая сладки сънища за тази игра.

Или пък завърта се шишето и хоп- пада се с гърло към твоята любов и с дъно към теб. И сваляте дрехи и задръжки, а ако сте играли на целувки още по-добре...

А първата истинска целувка? Помните ли я? – „Ами ако той/ тя разбере,че не мога да се целувам? Как беше сега, да си припомня: сякаш гониш с език захарни бонбони в пълна с вода чаша. Да, ще се справя”. И о, чудо! Стана!!!

А спомняте ли си фразата „Искаш ли да ходиш с мен?” Като предложение да станете гаджета с някой. И ти да се престориш, че мислиш,а в корема ти да пърхат пеперуди, защото точно това изрежение си чакал от дълго време насам и да кажеш с достойнство”Ще си помисля”.

Колко чар, колко наивитет и детски копнежи има в тези времена. За жалост те са останали там, зад нас, в спомените ни и никога повече няма да се повторят, няма да се случат отново, защото днес животът е арогантен, припрян и не търси мечтателност.

Днес няма цвтея, нито момичта или момчета, няма гумени мечета и Ръкспин, днес има Counter Strike и инфантилността на Мечо Пух.

Няма игри, няма копнежи, само Макдоналдс! Децата са се превърнали в бели пуканки без движение и без емоция. Шишето днес се върти от уста на уста, подаръците са виртуални, каквито са и запознантвата. Снимка във фейсбук, усмивка в скайп.

Някогашните лексикони са отживелица, сега предпочитанията се споделят във фейсбук с едно кратко”Харесва ми”. Детското е „здрачно”.

Не е нищо странно ако чуете, че деца смъкнали панталоните на учителя си по философия или че ученици намазали косите на своя съученичка с фекалии и малко разнообразие- момиче затворено в училищните тоалетни с още три момчета и си играят на пораснали. Днес всяко дете има мобилен телефон- дали заради спокойствието на родителите или заради суетността на децата, но есемесите текат като реки от думи в часовете. А в междучасията се натискат по ъглите на училищната сграда.

 „Къде останахте, чудни вечери с безброй желания неизречени, къде сте мигове пожелавани с откровения незабравени цял живот?”

Щастливи сме ние, че имахме детство, да си пожелаем и нашите собствени деца да го имат!

Кръвосмесителните връзки- табу или обикновен начин на живот

         Даниел Отьой и Изабел Аджани в сцена от филма "Кралица Марго"

В септемврийския брой на списанието ”National Geographic” е публикувана кратка статия, посветена на кръвсместителните бракове и връзки в исторически план. Но за съжаление тази статия не е достатъчно подробно разгърната, не дава ясна представа за значението на кръвосмешението в историята на династиите от Стария свят и кралските семейства от Новия.

          Затова си позволих да направя проучване, което, разбира се, също не обхваща напълно всички факти по този повод, но е значително по-подробно.  Постарах се да изложа информация за кръвосмесителни връзки от всички епохи на човечеството като наблягам на европейската аристрокрация. 

”National Geographic” вече поясни, че такива тенденции не са чужди за Древен Египет, Перу на инките, Централна Африка, Мексико и Тайланд. В повечето известни култури обаче съвкуплението между брат и сестра например се смята за табу, но много кралски семейства правят изключение. Поради политически причини, целящи да се запази, разшири или централизира властта на владетеля, често се  прибягвало до такъв тип бракове. Но не винаги тези тайни на аристокрацията били обвързани политически. Не са безизвестни и случаи, в които роднинските връзки са плод на чисто желание и влечение един към друг.

Зa Древен Египет кръвсмешението се  приемало за нормално, но често  било съпроводено с редица недостатъци. Такъв е случаят с може би най-известния от всички фараони, а именно Тутанкамон. Негов баща е отреклият се от почитта  към  божеството Амон (бог на вятъра и въздуха) и отдал се на почит към Атон (слънчев диск) Ехнатон (угоден на Атон) и втората му съпруга Кия. Възможно е обаче майка му да е някоя от дъщерите му (от брака му с първата съпруга Нефертити), което би обяснило наследствените недъзи на Тутанкамон. Доказано е, че имал странна извивка на гръбначния стълб, което не му позволявало да движи нормално главата си. Също така  деформацията на крака и стъпалатапредизвиквали куцането му, затова се движел с бастун. Това става ясно от изображенията по стените на гробницата му, както и в множество папируси. Вероятно ранната му смърт настъпила в следствие на поредно заболяване от малария и счупване на крака. И всичките тези вродени недостатъци възможно са резултат от грешната връзка на родителите му. Самият млад фараон бил женен за своята полусестра Анхесенамон (дъщеря на Ехнатон и Нефертити). Възможно това била причината те да не се сдобият с наследник (и двете им деца се раждат мъртви).

В малко по- късни времена има сведения за опит за кръвсоместителен брак между най-известната жена фараон на Древен Египет Клеопатра (48г. пр.н.е.) и нейния по-малък брат Птолемей XIV. Макар че била най-голямото дете на Птолемей XII и негова любимка, тя е изгонена от двореца от своята сестра и малкия си брат. Едва, когато Цезар завоюва Египет, Клеопатра се връща и предявява претенции към трона. Самият Цезар предлага този брак между сестра и брат, за да се запази цялостта на трона. Бракът не се състои, но Клеопатра става владетел, макар и не едноличен. Управлява с брат си Птолемей XIV.

Друг е случайят с римския император Калигула (37г. - 41г.). Истина е, че е известен с ексцентричността си и деспотизма си, неуравносвесеността и жестокостта, но малко известен факт е, че първият император, провъзгласил се за наместник на Бог на земята е имал кръвосмесителна връзка със сестрите си и най- вече с Друзила. Макар че е женен за Цезония, той не прекратява отношенията със сестра си. Дали случайно или умишлено Калигула дава името Юлия- Друзила на единствената си дъщеря.

В Европа честа практика  сред аристокрацията са браковете между братовчеди. Чрез зестрата на съпругата се разширява територията на дадена държава, укрепяват се отношенията и се избягват войни.

Подобен е бракът на наварския крал Анри дьо Бурбон (1589- 1610) и неговата братовчедка Маргьорит дьо Валоа, известна повече като Марго. Този брак целял да заздрави отношенията между католици и протестанти във Франция. Назряваща поредна война за единна вяра принуждават Катерина Медичи, регентка на синовте си Шарл IX и Анри III, да омъжи дъщеря си Марго за наварския крал. Марго вече имала лоша слава в двора. Силно обичана от братята си, тя споделяла по-топли отношения с тях, отколкото било позволено. Безбройните авантюри и изневери не и попречват да стане кралица на Франция, но й отнемат възможността да има деца, ала именно силното й желание за дете и роденото за любов сърце се превръщат във възпитатели за децата на вече бившия й съпруг Анри.

По това време в будоарите на Лувъра не са непознати кръвосмесителните връзки. Аристокрацията на Франция се завърта в порочен кръг. Един от сподвижниците на младия Анри дьо Бурбон, хугенотът дьо Бартас споделя своето леглото със сестра си.

Такъв е и бракът на младия австрийски император Франц Йосиф (1848- 1916) и неговата втора братовчедка Елизабет Баварска ( 1837- 1898). Бракът е уговорен, но не с Елизабет, наричана на галено Сиси, а с нейната по-голяма сестра Хелена. Франц Йосиф обаче се влюбва лудо в своята по-малка братовчедка и избира нея за своя спътница в живота. Дали тази кръвосместителна връзка е причина за смъртта на една от дъщерите им в ранна възраст, това остава неясно.

Има съмнения за произхода на едно от най-известните лица в новата история на света- Хитлер. Версия на Ханс Франк, немски политик и виден юрист на Националсоциалистическата партия, провежда изследване като поставя под съмнение чистия, арийски произход на Хитлер. По-късно обаче самият Франк не оспорва очевидните белези за арийската наследственост на фюрера. Друго изследване, различно от това на Франк, твърди, че Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер, брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф. Самият баща на Хитлер, Алоис, поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, незаконно родена от връзка с негова любовница.

”National Geographic” разказва за хавайския крал Камехамеха III (1813- 1854), който приема христоянството, облича костюм, но загърбва порядките и до края на живота си има връзка със сестра си, в която казва, че е влюбен. Как бихме могли да виним един крал с до скоро варварска религия, че не се е подчинил на порядките, когато дори и в християнския свят, с крайно калотически възгледи, кръвосмешението остава неделима част от живота на арисокрацията.

Началото е мит, легендата за Едип цар, който се оженил за майка си. Родили им се четири деца. След като научил истината за произхода си, той избол очите си и избягал в изгнание.

Митовете и легендите са учебник за поколенията. Това, което е научила аристократична Европа, това, което е научил светът е, че няма забранени пороци, на наместниците на Бог на земята е позволено всичко, дори и кръвосмешението.