И филмите не са безгрешни

Адриан Лестър като Орфей в сцена от минисериала "Язон и аргонавтите"

Вероятно на всеки му е правило впечатление някоя фактологическа, анропологическа, физическа или друга грешка във филм, който сте гледали.

Любопитното е, че големи филмови индустрии си позволяват да допускат в своите мега касови филми доста сериозни грешки, които може би не се забелязват от масата, но все пак са недопустими такива грешки. Филмови компании като Холмарк Ентъртеймънт и Фокс са си позволили да произведат филми за широкия екран като режисьорите към филмите или продуцентите са пропуснали да се осведомят за фактите, каквито историята е оставила.

Американската киноиндустрия е лидер в пускането на нови филми на големия екран, продукции с огромни бюджети, с екзотични снимачни полщадки и често с чужда история, тъй като те самите не могат да се похвалят с богата история. Затова дълбоките джобове на филмовите компании финансират филми със сюжети от древногръцката митология или Световните войни( в които те участват едва накрая) например.

За един средно образован европеец е голям шок, още повече за българския зрител да видиш образа на Орфей, пресъздаден от тъмнокож. И това в минисериала на Холмарк Ентъртеймънт ”Язон и аргонавтите”. Всякакви антропологични данни съм срещала като хипотези за траките като племена, но негроидните черти не бяха сред тези хипотези. Изобщо тъмнокожите не са характерни за Европа, а за племената, населявали Балканския полуостров още повече.

Друг такъв пример е филмът на Дик Лаури ”Атила- вождът на хуните”. Хуните са номадски племена, които поради езическите си убеждения са имали обезобразени лица, вероятно и от многото сражения, които са водели, но и поради различните езически обреди, които са извършвали. Били са не много високи, може да се каже ниски, червенокоси, а това тяхно описание не намира сходство с Джерард Бътлър, който изпълнява ролята на Атила. Джерард е висок, атлетичен, синеоок,  нито помен от хунските черти.

Какво да кажем за неточностите, касаещи физичните закони, както и химичните реакции? Пример за такава грешка е хитовият ”Аватар” на режисьора Джеймс Камерън. На планетата Пандора няма наличие на кислород, това става ясно от факта, че хората не могат да дишат без специални съоръжения за приток на кислород до белите дробове. Но пък ефектните пожари, които избухват в разгара на сраженията във филма, са със силни пламъци, огънят се разгаря може би от липсата на кислород на планетата. Е, кинокритиците не оцениха филма, както зрителите очакваха и явно са имали основателни причини.

Ако ”Аватар” не успя да привлече на своя страна кинокритиката, какво остава за ”2012”, в който сцените с наситеното количество на огън, лава и вулканичен прах във въздуха са изгубили мяра. Цяла Европа затвори летищата си за седмици след изригването на нашумелия напоследък вулкан Ейяфятлайокутл заради остатъци от вулканичен прах и дори след отшумяването на природната стихия, летищатата не смееха да рискуват. Но във филма Джон Кюсак си летеше безпроблемно със самолета си в пожари от вулканичен прах и дори самолетът остана невредим. Е, накрая вече трябваше да има малка повреда, за да не изглежда чак толкова като на кино. Във финалните минути се споменава, че континентите са разместили местата си, че цялото земно кълбо е залято с вода, но след настъпването на утрото и отварянето на люковете на ”Ноевия” кораб, Африка беше запазила контурите си такива, каквито ги познаваме от географските атласи.

И за да не се създава впечатление, че критики търпи само американската киноиндустрия, ще спомена и някои фрапантни грешки в българското кино. Повечето от нас са гледали историческия филм ”Хан Аспарух”. При сцените с безбройната, византийска армия се появява един статист, който случайно е пропуснал да си свали часовника от ръката. Но пък тази сцена се запомни, остана като емблема за филма. За да има контраст, ще посоча нов, български филм, който доби и световна популярност. ”Светът е голям и спасение дебне от всякъде” се бореше за приз за чуждоезичен филм на тазгодишните Оскари, но за жалост изпадна от финалната петорка. Главният герой във филма е бай Дан, който живее в малко, планинско градче в България. Ролята е изпълнена от сърбина Мики Манойлович. Силно сръбския акцент на актьра не спира да дразни слуха за един носител на езика, а странното е как роля на българин от провинцията е поверена на сърбин с ясно изразено сръбско произношение. На филмовата гилдия за Оскарите този детайл им е убягнал, защото не долавят разликата в наречията, но за един българин този факт е неизбежно осезаем.

Не само светът на киното е изпълнен с детайлни недостатъци. Рекламите, които ни заливат от малкия екран също. Такава е рекламата за дамските превръзки ”Alwyаs”, които са ”копринено меки като памук”. Копринено повече или по-малко памучни, не е уточнено. Друг пример е рекламата за прах за пране” Ариел” с фонетичната грешка ”безупрEчно чисти”(има се предвид изпраните с ”Ариел” дрехи).

И въпреки незабележимите дефекти на малкия и голям екран, киното си остава едно удоволствие, отърсване от натовареното ежедневие, разтоварване за малки и големи. Трябва само да направим подходящ избор с филм за свободното време. А сега взимайте купата с пуканки, извадете бирата от хладилника и се насладете на филмовата вечер!