Направи добро, изяж лайно!

           

            Всички сме чували различни забавни и поучителни историйки, в които герой, макар и второстепенен, е едно лайно. Също така знаем, че лайното е на късмет.

А защо ли тогава народната мъдрост звучи така:” Направи добро, изяж лайно”?

Въртят ми се разни мисли в главата, опитвам се да проумея защо обществото ни е така прогнило и защо всичко наоколо мирише.

Излизам си аз рано сутринта за работа и още от входната врата ме лъхва една не до там приятна, но пък изцяло завладяваща ме миризма, неприлично ще е ако кажа смрад.  И какво мислите миришеше? - На входната врата на жилищния блок едно голямо… ако.

Замислих се. Не може да е някое бездомно куче, от къде да погълне в малкия си свит от недохранване стомах толкова много храна, която в последсвие се е превърнала в огромен куп изпражнения. Не може и да е дете, което се е залисало в игра и не е успяло да изкачи няколко етажа до вкъщи, а е свършило голямата работа на входа. Това ще да е дело на възрастен човек. Интересното е, че този някой зрял човек я върши тази работа за трети път на същото място. Дали пък не е живущият от апартамент 16, който няма тоалетна чиния?!? Отминавам „голямото творение” и тръгвам по улицата. Минавам пкрай една къща и от нея ме пронизва същата тази миризма на „творчество”. Тук обаче съм изненадана, защото една котка свенливо ме гледа и се опитва да довърши нуждата си. И тя се оказа изненадана!

Казах си: ” денят започва с голямо и малко лайно, ще ми върви”. Нищо подобно, целият ден беше оакан от сърдити хора, от лошо отношение, от непрофесионализъм.

Защо всичко, което ни заобикаля трябва да е с цвят кафяв и с аромат на гнило? Не сме ли ние тези, които можем да променим този облик на света около нас?

Не е необходимо да сме герои от скеч на „ Комиците”, за да ни се случват подобни неща. С това се сблъскваме ежедневно. Улиците са осяти с кучешки изпражнения, парковете ни също. Но сякаш това не ни засяга, ще подминем и ще си погледнем обувката, дано не сме се изцапали!

Животът ни е един неспирен стремеж към идеал и съвършенство, искаме за себе си  най-доброто, но за жалост често се случва същият този живот да ни поднесе лайно.

Важното е да го завъртим в оборот, както в добрия, стар, мутренски виц.