На къде отиваш, Господи?!?

Вчера ми попадна новата песен на Крум, Дебора и Кристиана с многозначителното заглавие ”Буба лази”. Има нещо наивно-детско, а в същото време и нещо предизвикателно-неприлично, да не кажем срамно в това. Докато заклачливо си играем с бебенцата на „буболечка лази”, то тази песен закачливо си играе с подсъзнанието ни. Жена невъзмутимо захапала банан, а мъж провокативно захапал прасковка. И съзнанието работи- дали в правилната, дали в неправилната насока, но работи!

А текстът е съдържателен, колоритен, забавен. Както всеки трети текст на съвремената, българска поп-фолк музика. Не става ясно кое преобладава, дали фолкът или попът. Най-точно бихме могли да я определим като „чалга” и това идеално би подхождало на звук, картина, текст. Защото фолкът възпява ценности, попът е култура, а този нов стил в българската музика е трудно дефинитивен с тези определения.

Това е само една от многобройните песни с провокативни изпълнителки, двусмислени текстове, чак банално елементарни. Стайлингът продава, хирурзите са в своя  творчески и финансов апогей, а гласовите възможности не са от голямо значение. Важното е една песен да радва окото.

Какво от това, че чужденците, дошли на почивка в България, са в заблуждение, че в страната ни порноканалите са разрешени и през деня. Дори са и новаторски обдържани- с музика!

С това ли възпитаваме децата си? Tака ли се изгражда самочувствието и интелектът на един подрастващ? С музика, която е пропита с аморал и анормал?!?

Не може и този път да обвиним демокрацията, защото си спомням как в демократични времена песни като Rock DJ на Роби Уилямс и Like a prayer на Мадона или пък Turn the page на Металика се въртяха по музикалните канали след полунощ, защото бяха забранени, макар че естетиката в тях е в много по- големи дози, отколкото в песен като „Кучка” на Джина Стоева например. Самият титул на песента е с много нравствена поетика. Дори анатомичната голота при Роби Уилямс може да се възприема като 4 минутен урок по биология, което не може да се каже и за клиповете от последните две години. Голотата доминира над гласа, тя е първосигнална и притъпява усещането за лошо изпълнение. Вместо да се развива култура и креативно мислене, примитивността е завладяла пазара. Нагонът днес е култура, пошлостта днес е творчество.

Спомням си, когато деца рисуваха слънца и птици пред входовете на блоковте си, участваха в международни мероприятия като ”Асамблея на мира”, а днес рисуваме със сметана по телата си, за да събудим хищника в нас, за да асоциираме това изкушение с друго.

Моралът се е изродил. Неестественото вече се схваща като модерно. Да придържаш гениталиите си с ръце е знак за мъжественост, за изтъкване на неразгърнат потенциал. „Морена-та” е много шик и добре се възприема от тийн-поколението, Алехандро и Фернандо са обикновени, с нищо не привличащи хорските погледи, не будят възмущение, те са еталон за нравственост.

Та питам „ на къде отиваш, Господи? На какво учим децата си? Това ли е новата вълна култура, това ли е новото поколение, което ще доразвие техническия прогрес? Надявам се отиваш, Господи към Европа, но не с Ориент експрес!”

Това ли е нашето „утре”, защото аз не искам такова утре, искам си старото, конесервативно „утре”, което цели са да съхрани ценностите и морала в нас, но дали това старо” утре” е безвъзвратно изгубено и дали ние не сме безвъзвратно изгубили себе си в устрема си да сме актуални и модерни? Господи, дано не сме!