Паричке, моя златна!

Въртях  в ръката си монета от петдесет стотинки и се замислих: ”Колко ли път е изминала тази монета, в колко ли джобове се е топлила и колко портфейли пълнила…” Издадена е 1999 година и след тези единадесет години  се е запазила непокътната, няма пожълтяване на сплавта, няма надрасквания от времето. Защо не можем и ние да се съхраним без набраздявания под напора на годините, защо побеляваме с течение на времето и защо личностната цялост се разслоява?

Огледах я монетата, мислех си: дали има охлузване от нечии алчни, женски устни, които са изпробвали якостта на метала. Ако можеше да говори тази стотинка какво ли би споделила? В колко женски пазви се е крила, в колко продънени, мъжки портфейли е лежала заедно с други монети, за какво ли са си говорили? Сигурно пазят много тайни, мръсни и неприлични, тъжни и меланхолични.

Колко пъти човешки животи са залагани на монета- герб или стотинка, а днес загърбихме герба и вече се питаме- ези или тура. Завъртаме монетата, тя полита и хоп- предначертава бъдещето. Толкова малка, а с толкова голяма стойност! Парите въртят света и светът се завърта около тях. Хрумва ми златното заключение на П. Р. Славейков ”Парице, парице, всесилна царице!”. Като истинска магьосница заслепява хората, подарява им илюзии и ги превръща в свои поданици. Изпуснеш ли монета и ако друг я намери, за да я прибере в джоба си, той трябва да се наведе, за да я вземе и ето, че отново е във властта на парата. Носела късмет! Дори и на земята, валят я дъждове, настъпват я хора, препикават я кучета, но тя остава чиста, лъскава и примамлива. Защо дъждът не може да измие и нашата нечистота и да се покажем нови? Защо колкото повече монетата блести, толкова повече ние губим своя облик?

Иска ми се монетата да ми прошепне каква е тайната да се запазиш през годините, да останеш неподатлив на ветровете, дъждовете и мъглите, които ти поднася животът. Иска ми се да застана срещу вятъра и без значение колко е силен, да остана здраво на земята, да не скланям глава, за да предпазя очите си. Искам да съм петдесетстотинкова монета. Да остана и след още единадесет години така бляскава, така стабилна и неуязвима от околната среда.

Моля ти се, паричке, научи ме да съм оценявана подобаващо, научи ме да вървя гордо срещу бурите! Ти можеш всичко, ти отваряш и райските врати, отвори ги и за мен!