Отминалите ни детски години и ще успеем ли да ги съхраним за следващите поколения?

"Асамблея на мира" в годините на създаването й

Еееех, какво детство имахме!!!Спомняте ли си?

Играехме на дама, градове и държави, стражари и апаши, народна топка, цветя момичета момчета( което малко ми се размива в съзнанието как точно се играеше), фунийки, жоменка, кент купе и куп други.

Например да завържеш пълен плик с вода и да го пуснеш от 6-тия етаж и да се спука пред блока, да опръска кварталните клюкарки или да ги уцелиш с яйце от 7-мия. Лелее, как болиии! И после смях!!!

А какво силно усещане беше да се спуснеш по заледената улица с найлон през зимата! Или на село с на баба издъненото корито!

А по-късно, вече полово осъзнати играехме на подаръци, шише и всичко беше цветя момичета момчета. Ехх, как ми липсва това отдавна минало и безвъзратно изгубено време!

Харесваш си някого и тайно се надяваш той да ти се падне за подарък, да изпълниш или той да изпълни желанието ти, да го целунеш срамежливо по бузата и накрая сладки сънища за тази игра.

Или пък завърта се шишето и хоп- пада се с гърло към твоята любов и с дъно към теб. И сваляте дрехи и задръжки, а ако сте играли на целувки още по-добре...

А първата истинска целувка? Помните ли я? – „Ами ако той/ тя разбере,че не мога да се целувам? Как беше сега, да си припомня: сякаш гониш с език захарни бонбони в пълна с вода чаша. Да, ще се справя”. И о, чудо! Стана!!!

А спомняте ли си фразата „Искаш ли да ходиш с мен?” Като предложение да станете гаджета с някой. И ти да се престориш, че мислиш,а в корема ти да пърхат пеперуди, защото точно това изрежение си чакал от дълго време насам и да кажеш с достойнство”Ще си помисля”.

Колко чар, колко наивитет и детски копнежи има в тези времена. За жалост те са останали там, зад нас, в спомените ни и никога повече няма да се повторят, няма да се случат отново, защото днес животът е арогантен, припрян и не търси мечтателност.

Днес няма цвтея, нито момичта или момчета, няма гумени мечета и Ръкспин, днес има Counter Strike и инфантилността на Мечо Пух.

Няма игри, няма копнежи, само Макдоналдс! Децата са се превърнали в бели пуканки без движение и без емоция. Шишето днес се върти от уста на уста, подаръците са виртуални, каквито са и запознантвата. Снимка във фейсбук, усмивка в скайп.

Някогашните лексикони са отживелица, сега предпочитанията се споделят във фейсбук с едно кратко”Харесва ми”. Детското е „здрачно”.

Не е нищо странно ако чуете, че деца смъкнали панталоните на учителя си по философия или че ученици намазали косите на своя съученичка с фекалии и малко разнообразие- момиче затворено в училищните тоалетни с още три момчета и си играят на пораснали. Днес всяко дете има мобилен телефон- дали заради спокойствието на родителите или заради суетността на децата, но есемесите текат като реки от думи в часовете. А в междучасията се натискат по ъглите на училищната сграда.

 „Къде останахте, чудни вечери с безброй желания неизречени, къде сте мигове пожелавани с откровения незабравени цял живот?”

Щастливи сме ние, че имахме детство, да си пожелаем и нашите собствени деца да го имат!