Кръвосмесителните връзки- табу или обикновен начин на живот

         Даниел Отьой и Изабел Аджани в сцена от филма "Кралица Марго"

В септемврийския брой на списанието ”National Geographic” е публикувана кратка статия, посветена на кръвсместителните бракове и връзки в исторически план. Но за съжаление тази статия не е достатъчно подробно разгърната, не дава ясна представа за значението на кръвосмешението в историята на династиите от Стария свят и кралските семейства от Новия.

          Затова си позволих да направя проучване, което, разбира се, също не обхваща напълно всички факти по този повод, но е значително по-подробно.  Постарах се да изложа информация за кръвосмесителни връзки от всички епохи на човечеството като наблягам на европейската аристрокрация. 

”National Geographic” вече поясни, че такива тенденции не са чужди за Древен Египет, Перу на инките, Централна Африка, Мексико и Тайланд. В повечето известни култури обаче съвкуплението между брат и сестра например се смята за табу, но много кралски семейства правят изключение. Поради политически причини, целящи да се запази, разшири или централизира властта на владетеля, често се  прибягвало до такъв тип бракове. Но не винаги тези тайни на аристокрацията били обвързани политически. Не са безизвестни и случаи, в които роднинските връзки са плод на чисто желание и влечение един към друг.

Зa Древен Египет кръвсмешението се  приемало за нормално, но често  било съпроводено с редица недостатъци. Такъв е случаят с може би най-известния от всички фараони, а именно Тутанкамон. Негов баща е отреклият се от почитта  към  божеството Амон (бог на вятъра и въздуха) и отдал се на почит към Атон (слънчев диск) Ехнатон (угоден на Атон) и втората му съпруга Кия. Възможно е обаче майка му да е някоя от дъщерите му (от брака му с първата съпруга Нефертити), което би обяснило наследствените недъзи на Тутанкамон. Доказано е, че имал странна извивка на гръбначния стълб, което не му позволявало да движи нормално главата си. Също така  деформацията на крака и стъпалатапредизвиквали куцането му, затова се движел с бастун. Това става ясно от изображенията по стените на гробницата му, както и в множество папируси. Вероятно ранната му смърт настъпила в следствие на поредно заболяване от малария и счупване на крака. И всичките тези вродени недостатъци възможно са резултат от грешната връзка на родителите му. Самият млад фараон бил женен за своята полусестра Анхесенамон (дъщеря на Ехнатон и Нефертити). Възможно това била причината те да не се сдобият с наследник (и двете им деца се раждат мъртви).

В малко по- късни времена има сведения за опит за кръвсоместителен брак между най-известната жена фараон на Древен Египет Клеопатра (48г. пр.н.е.) и нейния по-малък брат Птолемей XIV. Макар че била най-голямото дете на Птолемей XII и негова любимка, тя е изгонена от двореца от своята сестра и малкия си брат. Едва, когато Цезар завоюва Египет, Клеопатра се връща и предявява претенции към трона. Самият Цезар предлага този брак между сестра и брат, за да се запази цялостта на трона. Бракът не се състои, но Клеопатра става владетел, макар и не едноличен. Управлява с брат си Птолемей XIV.

Друг е случайят с римския император Калигула (37г. - 41г.). Истина е, че е известен с ексцентричността си и деспотизма си, неуравносвесеността и жестокостта, но малко известен факт е, че първият император, провъзгласил се за наместник на Бог на земята е имал кръвосмесителна връзка със сестрите си и най- вече с Друзила. Макар че е женен за Цезония, той не прекратява отношенията със сестра си. Дали случайно или умишлено Калигула дава името Юлия- Друзила на единствената си дъщеря.

В Европа честа практика  сред аристокрацията са браковете между братовчеди. Чрез зестрата на съпругата се разширява територията на дадена държава, укрепяват се отношенията и се избягват войни.

Подобен е бракът на наварския крал Анри дьо Бурбон (1589- 1610) и неговата братовчедка Маргьорит дьо Валоа, известна повече като Марго. Този брак целял да заздрави отношенията между католици и протестанти във Франция. Назряваща поредна война за единна вяра принуждават Катерина Медичи, регентка на синовте си Шарл IX и Анри III, да омъжи дъщеря си Марго за наварския крал. Марго вече имала лоша слава в двора. Силно обичана от братята си, тя споделяла по-топли отношения с тях, отколкото било позволено. Безбройните авантюри и изневери не и попречват да стане кралица на Франция, но й отнемат възможността да има деца, ала именно силното й желание за дете и роденото за любов сърце се превръщат във възпитатели за децата на вече бившия й съпруг Анри.

По това време в будоарите на Лувъра не са непознати кръвосмесителните връзки. Аристокрацията на Франция се завърта в порочен кръг. Един от сподвижниците на младия Анри дьо Бурбон, хугенотът дьо Бартас споделя своето леглото със сестра си.

Такъв е и бракът на младия австрийски император Франц Йосиф (1848- 1916) и неговата втора братовчедка Елизабет Баварска ( 1837- 1898). Бракът е уговорен, но не с Елизабет, наричана на галено Сиси, а с нейната по-голяма сестра Хелена. Франц Йосиф обаче се влюбва лудо в своята по-малка братовчедка и избира нея за своя спътница в живота. Дали тази кръвосместителна връзка е причина за смъртта на една от дъщерите им в ранна възраст, това остава неясно.

Има съмнения за произхода на едно от най-известните лица в новата история на света- Хитлер. Версия на Ханс Франк, немски политик и виден юрист на Националсоциалистическата партия, провежда изследване като поставя под съмнение чистия, арийски произход на Хитлер. По-късно обаче самият Франк не оспорва очевидните белези за арийската наследственост на фюрера. Друго изследване, различно от това на Франк, твърди, че Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер, брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф. Самият баща на Хитлер, Алоис, поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, незаконно родена от връзка с негова любовница.

”National Geographic” разказва за хавайския крал Камехамеха III (1813- 1854), който приема христоянството, облича костюм, но загърбва порядките и до края на живота си има връзка със сестра си, в която казва, че е влюбен. Как бихме могли да виним един крал с до скоро варварска религия, че не се е подчинил на порядките, когато дори и в християнския свят, с крайно калотически възгледи, кръвосмешението остава неделима част от живота на арисокрацията.

Началото е мит, легендата за Едип цар, който се оженил за майка си. Родили им се четири деца. След като научил истината за произхода си, той избол очите си и избягал в изгнание.

Митовете и легендите са учебник за поколенията. Това, което е научила аристократична Европа, това, което е научил светът е, че няма забранени пороци, на наместниците на Бог на земята е позволено всичко, дори и кръвосмешението.