вторник, 28 септември 2010 г.

Ода за пръднята












Позволявам си да използвам оригиналния текст на одата за пръднята! Това възвишено,  литературно произведение ми е познато от детските години и бих желала да го споделя с вас, скъпи читатели! Насладете се!
 
 
 
Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…?

Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.

1 коментар:

  1. Бях срещал скоро едно подобно произведение от незнаен за мен автор и си позволявам да го публикувам тук:

    Тъй тъжен сутрин е кенефът,
    Нелепо плочките мълчат
    Разделят се лайното и човека
    И всеки тръгва сам по своя път…

    Човекът по дела човешки
    Със другите подобни същества,
    Лайното по тръбите тежки,
    Надолу, с другите лайна…

    След час човекът вече огладнява
    Забравил е за своето лайно
    Лайното също го забравя
    Тъй, сякаш те не са били едно

    А може би скръбта е неуместна
    И може би така е по добре
    А може и отново да се срещнат
    Там нейде сред лазурното море…

    ОтговорИзтриване